Общата стая на Рейвънклоу

Върнах се в общата стая след като ме изписаха от болничното крило.Все още ми се виеше свят,но иначе съм добре.Доста съм разочарована когато разбрах,че съм била там седмица и никой не е дошъл да види как съм...Разочарована и сърдита.До края на годината ще влизам в часовете,ще си пиша домашното...и ще избягвам дълги разговори с който и да било.
Джаред влезе в сте.аята щом седнах на дивана и отворих една книга.
-Здравей!-каза той радостно.
-Мхм....-промърморих без да вдигам поглед от книгата.
-Какво ти е?-попита той.
-Нищо....-отвърнах отново по същият безразличен начин както поздравът ми.Той не каза нищо повече,а само се качи в спалнята на момчетата.
Написах си домашните и излязох.Имам час по отвари...

с Бела влязохме в общата стая.Хвърлих чантата си
на масата и седнах на един фотьойл.Затворих очи
и се опитах да не мисля за момент.Главата ужасно ме боли...

Бела седеше и си мислеше за Джаред.
- Елизабет ти сигурно знаеш... за Джаред.
Тя погледна без да казва нищо.
- Изглежда е бил вкаменен точно преди около две вечери. Видях го в Болничното крило...

Вкаменен...това е доста странно.Това е черна и напълно забранена магия.
-Нещо повече знае ли се?-попитах я и се вгледах в оганят с намръщен поглед....

Поклатих глава отрицателно.
- Ами не. Трябва да чакаме по Билкология за онези същества мандрагорите.
Точно тогава една от групата на Джаред попита:
- Какво значи това?
- Мандрагорите са много полезни, но изключително опасни.Единствено Мандрагорите могат да те отвкаменят.Прави се отвара само с добре пораснали мандрагори.Също така обаче, добре порасналите мандрагори могат дори да те убият с вика си.Мандрагорите са кафяви на цвят, имат очи и уста.Разбира се имат корени, които са много здрави.Интересно при мандрагорите е, че могат да движат корените си под земята.Друг интересен факт е, че могат да си говорят на свой език.Корените на мандрагорите не растат.Те са дълги още от началото.Самите семена от които израстват се използват с лечебна цел.
Момичето ме зяпна.
- От къде знаеш всичко това?
Станах от дивана и й подадох една книга.
- Това е една книга за всички билки и растения. Прочети я! Ще ти хареса...

-Хмммм....-все още бях загледана в оганят.Единственото нещо което ми идваше на ум...бе Волдемор,но не разбирам как?Как е успял да пробие защитната стена...освен ако не е той...,а някой друг...или по скоро...-Нещо...-прошепнах и се изправих.
-Трябва да разбера какво се случва!...-изведнъж нещо улови окото ми.Непрекъсната нишка от паяци...те бягаха...но от какво?Всички излизаха от прозореца,но на къде тръгваха и най-вече от какво бягаха?
-Мисля,че ще намерим отговорите на всичко в забранената гора!-усмихнах се лукаво и очите ми светнаха от радост.-Някой навит да ме придружи?

Всички рейвънклоуци започнаха да крещят недоволно. Бела се обърна.
- Още наказания ли искаш? - попитах я.
Точно тогава едно момче 1 курс отиде до Лиз.
- Аз съм смел и ще ида.
Погледнах го. Беше What a Face

е един дребосък...

Усмихнах му се и го прегърнах.
-Смелият ми!-казах и го целунах по челото.-Най-добре остани!
Той се намръщи.Засмях се на видът му.
-Много си сладък,но остани тук.Ще отскоча до гората набързо и се връщам!
Казах и с върколашка скорост излязох от стаята и за секунда бях в гората....

След час се върнах в общата стая и седнах на земята близо до камината.Разговорът който проведох не ми хареса.Доминик....ниското момче което за мен беше доста сладък дойде и седна до мен.Погледна ме,но аз гледах засредоточено оганят.Трябва да говоря с професорите.И то веднага,но никой няма да ме изслуша по това време.Ще трябва цяла нощ да стоя будна за да се уверя,че никой друг няма да се натъкне на базилискът.
-Лягайте си!-настоях с висок тон,като се чу леко рамжене.-Ти също Бела.На сутринта ще ти обясня.
Доминик ме изгледа тъжно,потупах го нежно по главата,той се умихна и тръгна,а аз върнах погледат си върху оганят...
Цяла нощ стоях будна,но базилискат не дойде.Станах,изкъпах се,измих си зъбите,взех си учибниците и тръгнах.

Влязох в общата стая и се проснах на дивана.В стаята бях аз и Кремалайн.
-Защо не си на екскурзията?-попитах я...
-Не ми се ходеше...-каза момичето.Тя е първокурсничка,на единайсет е.Не много висока с права,къса кестенява коса,кафеви очи и мек и нежен глас...-Ти защо не отиде?-попита ме тя.
-И на мен не ми се ходеше...
-...аха...-това беше единственото което каза.Тя не беше от разговорчивите и това ми харесваше.И аз съм такава...до някъде...Взех една книга и се зачетох...

-Ето това е кючек!
Казах и се засмях посочвайки момичетата които веднага намалиха музиката. Погледнах професорът и пуснах ръката му и се отдръпнах леко изчервена...

- Ъммм. Ще помоля всички да спрат тези неща и да престанете да играете този мъгълски танц! Няма много да се хареса на колегите и ни най малко на директорката! Разбхате ли?

Изгледах го сякаш питах " Ти сериозно ли?".Отръсках глава и плеснах два пъти с ръце.
- Хайде, момичета! По леглата!
Те веднага спряха музиката и тръгнаха към спалнята.
- Лека нощ, професоре!-казах и се запътих към спалнята...

» Общата стая на Слидерин
» Общата стая на Грифиндор
» Общата стая на Хафълпаф
» Тренировките на Рейвънклоу
» Масата на Рейвънклоу