Общата стая на Рейвънклоу

Влязох в стаята. Огледах за г-ца Грейнджър и г-ца ВанХелзин. След като видях, че г-ца ВанХелзин я няма погледнах към Грейнджър.
- Бела Грейнджър може ли да поговорим лично?
Момичето ме погледна и сякаш се вцепени, но стана и тръгна към мен.
- Хайде, ела в кабинета по Вълшебство.

П. П - пиши там

Двете с Бела влезнахме в ощата стая и седнахме на дивана.
-кога ли?....-замислих се...-След някой друг век...
Въздъхнах и станах.
-Най-добре ще е да ида първа...изчакай ме.
Казах,въздъхнах победена и излязох от стаята.

Телепортирах се в спалнята на момичетата на Рейвънклоу.Облякох си чисти дрехи и седнах да си напиша домашното по ГЗМС.
-Чакай малко!Та това е моята сова!
Зарадвах се при този факт и набързо написах домашното си.Легнах да поспя.На сутринта първият ми час беше по ГЗМС и нямах търпение.Това малко ме зарадва....но съвсем малко.Самотата и острата болка все още бяха в сърцето ми...На сутринта станах,измих се,облякох се и тръгнах...

Върнах се в общата стая и седнах на един диван който беше сложен най-близо до камината.Вгледах се в оганят със същият празен поглед...Затворих очи за секунда и пак ги отворих...Котката на Бела беше до мен и се отъркваше в ръката ми.Опитваше се да ме развесели с мъркането си и до някъде успя.тя скочи в скута ми,сви се на топка и замърка още по-силно.Вдигнах ръка и започнах нежно да я галя...

Бела беше изморена и седна на дивана.
- Здрасти Елизабет! Как си? Какво правиш? Ти ходи ли да и се извиниш на...
Котката ми веднага дойде при мен и започна да мърка. Аз и сипах храна
и взех книгата на масичката.

-Не я намерих....
Казах с прав тон.Като някой гробар на самотни души.Насочих празният си поглед обратно към оганят в камината и се облегнах назад.Скръстих ръце пред гърдите си за да попреча някак си на ножът на мрака да продължи да се забива в сърцето ми и болката да спре...но не успях.Поне си струваше да опитам.
-Ти къде беше?-попитах със същият безизразен тон и премигнах...

- Първо бях във Библиотеката. Днес имах наказание там, а после отидох във соварника.
Едно от момчетата се появи пред нас и каза:
- Нещо съществено?
- Моля? - попита Бела.

-Какво искаш ,Джаред?
Попитах го без да изместям поглед от огънят.
-Просто да видя какво правите...Не може ли?
Попита той и седна до мен на дивана.Затворих очи .

Бела се засмя и се обърна на другата страна за да не я види Джаред.
- Ще ми кажеш ли някаква магия, какичко Елизабет? - попита той.
Бела този път не успя да здръжи смеха си. Той я погледна
- Я, ти да мълчиш! - извика той на Бела.

-Еванеско!-казах ястно и отчетливо и момчето до мен изчезна,но само за две минути.
-Да му се невиди....-промърморих под носът си.Явно няма да стане без пръчката...
-Ле ле!Страхотно...-каза той.
-Бела...не е смешно!-казах и отворих едното си око за да я погледна...момчето се засмя...

Бела отново се засмя и погледна книгата, но всъщност тайно гледаше тях. Точно тогава Джаред скочи в скута на Елизабет и този път Бела отново не се здържа. Бела подхвърли книгата и подигравателно каза на момчето:
- Какво става, Джаред? Ти и за котенце ли ставаш?
Всички в стаята се засмяха и се втренчиха в тях.

Това породи ярост в сърцето ми.Забих ноктите си в момчето и го метнах с всички сили.Отново седнах на дивана със скръстени ръце и затворих очите си.В този момент разбирах какво беше станало когато за първи път видях Волдеморт...надвесил се над мен.Той ме беше прокълнал...да бъда зла...и това почваше да ми харесва,но за сега не трябва да показвам лошата си страна....дори и току що да го направих.В ъгълчето на устата ми се изви почти незабележима самодоволна усмивка...

Момчето изхвърча и се удари лошо в острещната страна. Всички тръгнаха към него, но аз отидох при Елизабет.
- Какво става? Добре ли си.
Тя не ми отговори, но едно момче се провикна:
- Много лошо си е ударил главата трябва да го заведем в Болничното крило.
Разтреперах се.

-Всичко е наред,Бела.
Погледнах я и се усмихнах...
-Не се тревожи...До сега не съм се чувствала по-добре....а!И имам добри новини!Възвърнах паметта си!И миналото ми не е много розаво...поне за тези които са били около мен...
Казах,станах и секачих в спалнята на момичетата.Облякох си пижамата и си легнах...

След снощи никой не се беше успокоил нито на закуска нито на обяд. Всички бяха като на тръни. Бела седеше на дивана и мислеше за Елизабет. Къде ли е отишла сега? Дали при Сириус... или е в замъка... За Джаред се разбра че има пукнатина в главата и скупване на единия крак, но поне Елизабет да беше добре... Каквото и да беше направила на момчето мен ме беше жал за нея... Бела гредаше към вратата сякаш очакваше всеки миг да влезе или да се магипортира, но не се получи часове наред...

Телепортирах се в спалнята и си облякох униформата.Взех учебниците си и ги пъхнах в една стара кафява чанта с една презрамка.Слезнах в общата стая и видях Бела...
-Здравей...-казах леко сконфузено и минах покрай нея...

В коридора нямаше никой. Бела огледа още веднъж и влезе в общата стая. Все още никой не си беше легнал. Всички все още бяха на тръни и чакаха някой да се върне. Всички шушукаха нещо. Атмосферата беше ужасна и Бела реши да я оправи.
- Хайде, приятели! Вече е късно лягайте!
Никой не помръдна.
- Ама вие като пънове ли ще стоите? Я, се размърдайте!
Всики се засмяха от думите на Бела и тръгнаха към леглата си. Бела също легна, но се зачете в една книга, а после се унесе в сън...

Качих се в спалнята и си облякох пижамата.Видях,че Бела е заспала с книга в ръка.Махнах учебника,завих я и я целунах по челото.Тя беше като малко ангелче...Милата тя,сигурно е доста уморена.Като се замисля и аз съм доста уморена.Легнах в леглото си и заспах....Сириус се промъкна в стаята и легна на леглото ми до мен...

Сутринта станах,измих си очите и зъбите.Слезнах да закуся в голямата зала с всички.Когато се върнах в общата стая на Рейвънклоу всички бяха там и не правиха нищо.
-Нямате ли часове?-попитах очудено.
-Имаме,но е при проф.Уинзор...-отговори ми едно момиче.Поклатих глава неодобрително и казах:
-Хайде,хайде!Не е чак толкова страшна!Бъдете изпълнителни и ще видите,а сега....Марш в час!
Настоях с леко груб тон и седнах на един диван.Днес сутринта ми беше свободна затова реших да наваксам по отвари.Изведнъж чух много тихи стъпки.Обърнах се и видях Сириус.
-Добро утро.-поздравиме той и седна до мен на дивана.
-Добро....тук ли прекара вечерта?-поздравих и попитах.
-Да....не успях да се телепортирам чак до Лондон....-Сърдиш ли се?
-На теб?Никога!Гладен ли си?-попитах го.
-Малко,но после ще закуся.-Той носеше нещо около вратът си,свали го и го сложи в ръката ми.-Това е за теб.носи го непрекъснато....
-Какво е?-попитах щом той ми го сложи.
-Ще те пази от проклятието на Волдемор....-прошепна той в ухото ми.
-Това си искал да пазя....нали?
-Да.-каза той и се усмихна.-Аз ще тръгвам.Чао.
Промълви и изчезна.Останах сама и продължих да чета като от време на време поглеждах златната верижка със странен,но красив медальон...

Общата стая на Рейвънклоу - Page 2 Pendant-2-266_32

Общата стая на Рейвънклоу - Page 2 Pendant-2-266_32

На вън дъждът се усили. Бела стоеше на един от диваните в общата стая и галеше котето си. На вън продължаваше да вали, а в общата стая беше топло и приятно. Точно тогава Джаред седна до нея.
- Здравей, Бела!
- Здрасти. - каза тя.
- Как си?
- Добре съм. -усмихна се тя и погледна към другите рейвънклоуци.

Влязох в общата стая мокра като кокошка...
-Не мога да повярвам,че вали така....
азах и съблякох мокрото наметало.
-Здрасти!-каза Джаред и се усмихна.
-Здрасти.-казах щом седнах на пода до камината...

- Аз имах съвсем други планове. - проплака Бела.
Джаред се усмихна глуповато, а Бела отново се вгледа в книгата си. Книгата си беше интересничка, но щеше да е по - хубаво да четеш навън. Никой все пак не очакваше днес такова време. Джаред все още понакуцваше, но все пак си беше добре.
- Радваш ли се за точките? - попита Джаред Елизабет.

-И питаш?!Иде ми да подскоча от щастие....-казах и се засмях.-Шегувам се.Не е важно колко точки ще съберем,а да ги запазим!
Казах и се усмихнах.Извадих една книга от дрипавата си кафява чанта и се зачетох....

- Трудно ще успеем да ги запазим невредими от проф. Уинзор. - пророни Бела с тъга.
Точно тогава една чисто мокра сова кацна на перваза на прозореца. Бела го отвори и тя совата влетя на дървената масичка. На кръчето и беше завързано мокро парче пергамент, което Бела отвърза. Вътре пишеше:

" Веднага след като научих ти писах, Бел! Какво става? Защо не си ми казала за проф. Уинзор? Не очквах това от теб! Как може такова безобразие? Бива ли да се държиш така с учител! Баща ти е много ядосан и направо не ми се мисли какво ще стане като се върнеш!

Лилия"

Веднага се сетих за изражението на подлата ми сестра. Сигурно се смееше. Толкова се натъжих...

-Нека позная....конско писмо....
Промълвих без да вдигам очи от книгата.Често виждах ученици да получават такива писма.Когато Сириус научи за лекото ми здърпване с професора се засмя и каза,че се учудил как не съм се трансформирала и не съм и скочила.Дори и той да знае много добре колко умело и успешно се контролирам....
-....е аз ще си лягам....Лека нощ-казах ,качих се в в спалнята и си легнах.На сутринта си олякох униформата и излязох...

» Общата стая на Слидерин
» Общата стая на Грифиндор
» Общата стая на Хафълпаф
» Тренировките на Рейвънклоу
» Масата на Рейвънклоу