Движещите се стълби

Взех си учебниците и тръгнах надоло по движещите се стълби. Минавах покрай картините .... хората нарисувани на тях ме поздравяваха ,а аз само кимах в отговор. Спрях се пред една картина с вълци...Те се зарадваха да ми видях . Разбрах защото започнаха да махат радостно с орашки. Това ме накара да се усмихна и даже ми се прииска да отида при тях. По скоро ми се прииска да съм в глутница ... в старата ми глутница....Аз , Киба, Тцуме , Хиге, Тобой и Блу ,но....това е минало.Въздъхнах и седнах на стълбището...

Андрю и Бела вървяха бавно по коридорите и разговаряха:
- Защо винаги ти си първа в Отварите? - попита Андрю.
Бела обаче не отговори.
- Ще ми кажеш ли? - попита отново той.

- Нямам какво да казвам на тази тема. - каза Бела. - Не ти ли се струва, че си малко нахален като питаш за такива неща?
Той явно се ядоса, но Бела беше решила да не спорят. Вече няколко минути и двамата мълчаха. Тогава Бела каза:
- Аз ли съм виновна, че ти не си си разбъркал отварата? - попита тя.
- Не, но... - пое той.
- Какво но? И не те е срам да казваш НО?

- От какво искаш да ме е срам? - извика Андрю. - Това че ти се правиш на интересна и винаги учиш не означава, че аз съм този който е не правият. Преди да обвиняваш погледни себе си!
Бела не отговори, а продължи да върви. Тя вървеше бързо и се налагаше Андрю да я догонва.
- Виж извинявай. - каза той. - Не исках. По - точно не знаех.