Движещите се стълби

-Строга е защото си мисли,че нейните скъпоценни слидериновци са нещо повече!-казах с отващение когато презкочих разстоянието между двете стълбища.Приземих се до Бела и взех някой от книгите и`.
-Да вървим....

- Мразя заплахите професоре! Изглежда ви се иска да се запознаете с истинската Бела What a Face

Мога да бъдя свякаква. Постарах се пред вас, но вие явно искате учениците ви да се държат така. Хайде изпразнете часовника! Можете! Направете го! Аз ще си запомня труда. Какво като няма да има точки?
Бела беше толкова ядосана. Не можеше да повярвам, че говори така на любимата си учителка. Тогава замълча.
- Извинете, професоре! Незнам какво говоря!
Забезя че и Елизабет беше там..
- Тръгваме след минута само...

Катлийн нави мантията си с ръце и продължи по стълбището.
-Заради две мътнородки,които нарушават правилата няма да го направя.Просто не си струва.-Тя се засмя.-Ще ви издействам наказание:освен,че ще идвате при мен всяка вечер,ще помагате и в библиотеката.Щом сте толкова умни,явно повече от другите от Рейвънклоу:домът славещ се с интелигентност,ще се учите на труд.Лека нощ!

-Лека!-изръмжах с голяма доволна усмивка и тръгнах нагоре по стъпалата...

Том премина след като бе уверен че няма никой ученик след вечерния час. Той се беше свършил задължението и отиде в мъжката спалня.

Ходех бързо по движещите се стълби,не исках да тичам.Може някой да ми се разсърди,че съм го събудила....

Том видя Елизабет и каза:
-Елизабет! За къде си се рабързала?!

Обърнах се за секунда и се подхлъзнах на стъпалото.Паднах много гадно,но мисля,че не си счупих нищо.Изправих се,помъчих се някак си да седна и се хванах за левият глезен...
-Ох....

Том отиде до Елизабет и каза:
-По спокойно! Добре ли си?!

-Уффф....спокойно?....Много смешно,Том!Няма що!
Изправих се и се подпрях на парапета на стълбите.
-Бързам за час....-реших да отговоря на първият му въпрос.
-И не...мисля ,че си натъртих глезена...

-Мини през болничното крило... Може да си го изкълчила... навекнала де...

-Не се тревожи.
Сложих ръка на глезена си и го натиснах.Изпука за секунда.
-Все пак забравяш,че съм върколак.Раните ми бързо заздравяват.Най-много да накучвам леко до обяд....това е...

-Мдам забравих... То за кой час бързаш???

-Аммм....забравих....ГЗМС!
Извиках и се забързах.
-Ела и ти.Професор Адамсън е страхотна!Ще ти позволи да останеш...

-Не съм записан... И не ми се ходи.... Отивай после ще се видим Wink

Вече ще трия мненията ти.Няма нищо срамно от това,че нещо грешиш.Не е нужно да го триеш след като те поправям Smile

-Както искаш...-казах леко разочарована.-Ти губиш...
Побързах надоло по стълбите.Не исках да закаснявам за любимият си час.

Том патрулираше из стълбите. Той се разхождаше когато чу нещо. Той зе запъти на там откъдето се бе чуло но нищо. Той подна на колене и започна да чува в главата си гласове. Той се хвана за главата и извика:
-Млъкнииии!
Той чуваше гласа на баща се в главата! Той знаеше че е сабудил някой.... Той се затича даже и да падаше на моменти. Той стигна до спалнята и си легна в леглото.

Станах и се телепортирах на стълбите...Ходех нагоре...ту надоло.
Обикалях безцелно като се стараех да не ме забележат префектите
когато минаваха да патрулират...

Тръганах надоло по движештите се стълби и се държах сякаш нищо не се е случило.Трябва да посетя момчето което нараних и да му помогна да се излекува...и евентоално да му се извиня,но и той трябва да ми се извини.Сам си е виновен!

Тръгнах към общата стая на домът си.Много съм изморена и отегчена от всичко....Чудя се какво ли правят приятелите ми...По стълбите срещнах Джаред.Той застана пред мен.
-Извинявай...-прошепнах.
-Не се тревожи....Сам съм си виновен.Благодаря ти че ми помогна да оздравея...
-Това беше....не се тревожи...По-добре си лягай преди някой префект да те е хванал.
-Той кимна и изтича пред ман нагоре по стъпалата.Тръгнах бавно след него.Още накуцвах...което е странно.Седнах за секунда на стъпалата преди да продължа нагоре....

След като наваксах с материала по отвари и имам още време реших да се разходя по двора.Тръгнах надоло по стълбите като поздравявах всички които минат покрай мен или аз мина покрай тях....

Диана се разхождаше из Коридорите. На вън валеше проливен дъжд. Тя не си беше написала нито едно домашно. От няколко
дни не се беше виждала и с Серпент - тази година въобще не го беше видяла.
Точно тогава по коридорите видя някаква фигура. Беше сигурна, че беше момче.

Том минаваше по стълбите и видя някакво момиче. Той не я беше виждал и тръгна да се приближава към нея. Той не видя от кой дом е...

Том потърси но не намери нито един от перфиктите. Той реши да патрулира малко из коридорите когато чу някакъв глас. Той се врътна на там от където се чу звукът и каза:
-Който и да си вече е минал вечерния час и трябва да се прибираш в общата си стая! И все пак кой си ти????

Тръгнах нагоре по стълбите.Искам да се прибера
в общата стая и да се настаня удобно пред
камината с чаша горещ шоколад.Студът не ми
влияе,но ще е хубаво да не се издавам...