На следващата сутрин след като се бе върнала у дома,Катлийн стана късно.От стаята си се магипортира направо в кухнята.
-Га-изкряска Джейсън,който бе кацнал на обичайното си място:до прозореца.
-О,извинявай,че те стреснах,Джейси.-каза Катлийн-Как спа?
След като направи каша и седна на масата да закуси,през отвореният прозорец влетя сова.
-А,време беше.Тъпа птица.-тя взе от човчицата на совата Пророчески вести и затършува из джоба на мантията си за да и плати.Пусна един кнут в кесийката,завързана около крачето на совата и тя отново хвръкна през прозореца.
Катлийн бутна на страна купата с каша и се зачете във вестника.Още на първата страница нещо привлече вниманието и:
"Купата на домовете в Хогуортс грабна Рейвънклоу"-
повече информация на стр.5
Тя отвори там и зачете на глас:
Умниците от основания от Роина Рейвънклоу дом грабнаха купата на домовете в Хогуортс със събраните от тях 170 точки.Те я печелят за пръв път от 14 години.
Слидеринците този път успяха да се пречупят и заеха втора позиция със 155 точки.След тях се нареждат грифиндорци със 150 точки, и на последно място са уж трудолюбивите хафълпафци със 115 точки.
-Хм....Чули тово Джейсън?Да,честно да ти кажа съчувствам на ръководителя на Хафълпаф.Не мога да си представя какво му е.Да немога,и никога няма да разбера,защото неще допусна слидеринци да останат последни.

-Здравей,Катлийн!Отдавна не съм ти писала.Сигурно от когато Томас завърши.-така започваше писмото от Аманда Митермайър до Катлийн Уинзор.Катлийн седеше в кабинета си.-Да си минем направо на въпроса,за който ти пиша.Каня те на гости в семеиният ни замък извън Лондон.Когато ти е удобно заповядай.Ще си поговорим,ще се запознаеш с по-малката ми дъщеря Хелън,която от септември постъпва в Хогуортс.Надявам се да дойдеш!

Твоя приятелка:Аманда Митермайър

*пф*
Катлийн запрати пергамента на страна и стана от креслото зад бюрото си:
-Приятелка,как смее.Навремето открадна мъжа на живота ми,а сега си позволява да ме нарича приятелка.Мразя тази жена от дъното на душата си.Не мога да проумея как Том има такава майка-той е толкава различен.Оф,сега и кръвното ми се вдигна от толково нерви.Ще отиде в подземието да си направя отвара.

-Днес е събота,няма Пророчески вести.Хм...Дали да не се абонирам и за Дрънкало,а?То поне излиза всеки божи ден.-говореше на себе си Катлийн.-Как мислиш,Джейси?...Да,тук трябва да се почисти.
Катлийн извади от килера за метли няколко парцала и кофи и ги измагьоса сами да чистят из коридора.Няколко кърпи миеха прозорците,а четките лъскаха паркета.
Катлийн влезе в стаята си за да оправи леглото.Разтреби и седна да си почине.Дълго седя,загледана в една точка и размисляваше.После стана и отвори ношното си шкафче.От там извади снимка в рамка:

Очите и се изпълниха със горещи сълзи,които започнаха да се стичат по лицето.Снимката също бе полепнала с прах,както всичко останало в къщата.Катлийн я избърса с ръкава на мантията си и целуна изображението на мъжа.Той се бе усмихнал широко и бе прегърнал млада и красива девойка със руса коса,бисерно зелени очи и диамантена усмивка.Сега същата девойка гледаше този спомен в рамка и ридаеше.Катлийн захлупи лицето в ръцете си и продължи да плаче.Гарванът Джейсън грачеше някъде на горният етаж,чуваше се и звукът от работата на парцалите.

В края на седмицата,Катлийн не се чувстваше дабре.Дори не изглеждаше добре.Имаше сенки под очите и беше адски уморена.Качи се в кухнята чак след обяд,въпреки че се бе събудила в 6 часа сутринта.Щом я видя,Джейсън започна да издава радостни грачения и веднага кацна на рамото и:
-Здравей,красавецо!-каза му Катлийн и го почеса под крилата.-Съжалявам,че не споделих закуската и обяда си с теб,но...Не бях гладна,миличък.
Тя затършува из кухненските шкафове:
-Тук някъде трябва да има совешка сладост...*дум* *тряс*...Аз...Мисля,че си го заслужил,Джейси.Днес ще те пусна на разходка.Да!-тя грабна гарванът от пръчката му до прозореца,излезе от кухнята,прекоси коридора и отвори входната врата.Гарванът хвръкна,а Катлийн го проследи докато не изчезна от погледа и.Жената от съседната къща беше в градината си и гледаше.Катлийн срещна погледа и,а тя я заговори:
-Катлийн,изглеждаш...различно.Да не би да се е случило нещо?
За пръв път,Катлийн не се погнуси от мъгълската загриженост и отговори:
-Просто имах тежка нощ,г-жо Мичиган.Това е!
-Кога пристигна?Не съм те забелязала.
И нямаше как.Катлийн се бе магипортирала направо от перон девет и три четвърти.
-Опитвам се,да не се бия много на очи.-отвърна тя.
-О,милата ми.Та ти си много привлекателна жена.Недей,момичето ми!
Катлийн само се подсмихна и реши да влезе отново вътре.Почти затвори вратата,когато старата жена отново подвикна:
-Почакай!-Катлийн спря.-Имам още малко работа по розите си.Защо недойдеш да изпием по чашка чай.Опекох и сладки.Остави работата...ела!
Катлийн се замисли.Да,нямаше работа,но да пием чай с мъгалокръвна?..."Стига,жено!"-обади се някой в съсзнанието и.-"Преглътни тази своя гордост,като господарка на отварите.Сега живееш в квъртал,сред мъгъли и щом те канят на гости,не бива да отказваш".
-С удо-в-олствие,г-жо Мичиган.Само да се преоблека.
-Добре,момичето ми.Ще те изчакам.
Катлийн затвари вратата.Какъв бе този глас?Тя не бе водила такъв разговор със съзнанието си.Или имаше и друго аз?!

Здравейте Катлийн Уинзор,
Аз съм сестра на Бела и я мразя. Но това не е важно. Искам да знам защо Бела не искаше да ме запознае с вас? Каза ми сега не е момента и други тъпи изрази. Ако обичате искам да се запозная с вас преди да съм тръгнала в Хогуортс. Изглеждате страшно интересна. Аз в кой дом ще бъда? Пиша ви със зелено мастило, защото вие харесвате Слидерин и го ръководите. Това ми го каза Бела. Виж кво Катлийн искам отговор става ли?????????? Ще те го чакам! Хайде да се видим някой ден, ако искаш ти си избери мястото.

Луиза

ПП: чакам отговор
Това писмо бе получила Катлийн тази сутрин.
-Какъв език ми държи това мътнородче?
Преди да отпрати совата,тя реши да отговори.

Катлийн бе започнала да прави закуска,когато същата сова се върна с друг изписан пергамент.Тя го разви и зачете:
Виж мама и тате са съгласни тъй че идвай когато искаш. Нямам търпение да се запозная с теб. Компанията ще бъде приятна. До скоро.

Луиза

-Чисто нова роба.Нова! :evil: Какво дяволче! Дано си е научила урока.Сега трябва да ровя из книги за да търся заклинания за почистване.Да,професор Уизли учителят по вълшебство щеше да ми помогне,но сега къде да го търся?
Катлийн се преоблече и отиде да види дали не са дошли и други писма...Нямаше: на масата бяха вестникът от сутринта,писмата от Луиза Грейнджър и...пергаментът със почерка на Аманда Митермайър.Гневът в Катлийн утихна.Обзе я тъга.

Когато ти е удобно заповядай

Тя отново и отново препрочиташе това изречение.Стана от стола и:
-Още утре ще и се натреса на тази кукумявка.Независимо дали ме иска или не.Ще опознае истинската същност на Катлийн Уинзор.

-Очисти!-рече Катлийн,като размахваше своята 28см пръчка със сърдечна нишка от змей.Магията бе за по-лесно изчистващи се петна,затова тя повтаряше заклинанието по няколко пъти.
-Га,га!-гарванът Джейсън се бе прибрал от еднодневната си разходка и съобщаваше това на стопанката си със зловещи грачения.
-Скъпи мой!Добре дошъл...отново.Ще дадеш ли целувка на мама.-*мляс*
Катлийн даде на гарванът от сиренето,което и бе останало и се залови отново да казва заклинанието.В този миг рукна дъжд,придружен от гръмотевици.По прозореца дъждат тракаше ли,тракаше.В небето се появи черна точка,която започна да се уголемява все по-бързо.Джейсън забеляза совата,която бе мокра до кости,а тя кацна на перваза на прозореца.Щом се отръска от дъжда,започна да почуква с клюн по стъклото.Катлийн не обърна внимание на това,защото предполагаше,че дъждът се е осилил още повече.За да помогне на совата,гарванът започна да грачи,опитвайки се да дръпне резето на прозореца:
-Какво има,птицо?-ядоса се Катлийн.-Какви ги вършиш,Джейсън?-Тя се приближи до прозореца и сграбчи гарванът за врата.Той изгряка и чак тогава,Катлийн забеляза совата.Отвори прозорецът и тя влетя в кухнята.
Катлийн седна и прочете писмото:
Здравейте! Изпращам ви това писмо с едно пауново перо тъй като знам, че ги харесвате и ви каня на гости у нас в сряда когато пожелаете. Ще ви чакам!

Часовникът в кухнята тракаше.Времето препускаше,а Катлийн седеше на един стол около масата и също отброявяше секундите,минутите и часовете:
-Какво ми става,в името на Мерлин?Защо все още стоя тук като прикована?Тя те покани,Катлийн...покани те,значи няма да се учуди при внезапната ти поява.Да,тръгвам.-каза си тя.
Наметна се със пътническото си наметало и тръгна да излиза през вратата.В антрето имаше огледало и тя се спря за да се огледа:
-Леле,малко съм се позанемерила.Ще се пооправя малко.
Катлийн слезе в подземието в своята стая.Отвори вратата на дрешника си за да се поразрови за някоя по-прилична мантия и....От там изскочи жена вампир,с големи зъби,облечена с една от роклите и и с окървавен врат:
-Това ли търсиш,хубавелке?-викна с насмешка в гласа си вампирката.-Хахаха!
Катлийн се добра до пръчката си и каза:
-Ридикулус!-Вампирката се свлече на земята,а на нейно място се появи плъх в балетна рокличка.*цър*.Катлийн го грабна и го запрати обратно в дрешника.-Оф,от бързане съвсем забравих,че тук държа богърта.
След около петнайсет минути,вече готова Катлийн понечи отново да излезе през вратата,когато...:
-Ами,да.Този път ще пътувам с летежна пудра...Малко необичайно,но съм го решила.-Тя се върна в кухнята и се мушна в голямата камина.Загребна от механчето с летежна пудра и каза високо и ясно:-Замъкът на Митермайър.-камината избухна в зелени пламъци и тя изчезна.
Когато се съвзе от пътуването си из пространството,лежеше на пода в друга кухня,цялата в сажди и прах.Тя стана и се поизтупа.В коридорът се чу влачене на крака,и Катлийн застана мирно и тихо готова да поздрави старата си приятелка.На вратата обаче надзърна момиченце,с шоколадово кафява коса и бяла като сирене кожа.
-Здравей!-промълви Катлийн.
-Ааааа,смъртножаден!-изписка момичето и побягна.-Помощ!Помощ!
-Не,не...Стой!.... :evil: Хлапачка.Аз не приличам на...Смъртножадна?
След около две минути в кухнята нахлу висок,силен и красив мъж насочил пръчката си срещу Катлийн:
-Защитавай се!Експели...Катлийн?
-Привет,Шон.
-Здравей!-каза мъжът и свали своята пръчка.-Как се озова тук?
-Ами...-замрънка Катлийн-Пътувах с летежна пудра.Аманда ми писа и ме покани на гости.
-Дошла си чрез пудролиниите?Защо?Да не би да са ти отнели разрешителното за магипортиране?
-О,не.Просто...Не имам разрешение да се магипортирам.Да,имам.
Няколко секунди двамата се гледаха без да казват нищо:
-Аманда я няма,Катлийн,но ти можеш да я почакаш.Тя нямя да се бави.Заповядай в хола.
-Благодаря ти,Шон!
Момичето,което бе помислило Катлийн за смъртножадна се криеше зад Шон Митермайър и се държеше за панталоните му.
-Тате,-прошепна то-тази жена е смъртножадна,как ще я водиш в хола?
-Стига фантазии,Хелън-скара и се баща и.А,ето заповядай Катлийн.Седни и се чувствай като у дома си.-Катлийн седна на един от фотьойлите. *пръцц*
Хелън едва сдържаше гласа си:
-Хел,колко пъти да ти казвам да си събираш играчките.Извинявам се,Катлийн.Нале знаеш,всички деца се радват на шеговити дрънкулки от онзи магазин на Диагон али.
-Да,да-отвърна тя и се усмихна почервеняла като домат.
-Е,какво ще пиеш?;
-Ако имаш бирен шейк?Голяма жега е!
-Да,наистина.Веднага ще ти донеса.Хелън,прави компания на професорката.
Мъжът излезе от стаята и Катлийн остана само с момичето.
-Професорка,да да.Аз знам,че си смъртножадна.Не можеш да ме заблудиш.
Катлийн само се ухили и се облегна на облегалката.В този миг в стаята дойде младеж,който бе облечен в екип за куидич и влачеше след себе си модел на *Светкавица*:
-Хел,къде е...?Професор Уинзор!Радвам се да ви видя.
-Здравей,Томас.На мен също ми е приятно,когато се срещаме.Виждам,че преследваш мечтата си.Как върви с куидича?
-Горе долу добре,професоре.
-О,виждам,че си побързала да поговориш отново със любимият си ученик.-каза г-н Митермайър.
-О,стига татко.-засрами се младежът.-Аз ще ида да се преоблеча и ще сляза пак.
-Добре,синко.Върви!-Томас прибра метлата си във килера и се изкачи по голямото стълбище.-Да,времето си върви,ние остаряваме.-каза Шон на Катлийн.
-Да,така е.Той на колко години стана?
-На 19.
Катлийн зяпна Шон,а той понечи да и сипе от бирения шейк.
-Ако искаш още само кажи.Аманда ще се върне всеки момент.А,това е Хелън.Второто ми дете.Хелън,това е професор Уинзор.На есен ще бъде твоя преподавателка по отвари,адай Боже и твоя ръководителка.От години членовете от семейството завършват Хогуортс като истински чистокръвни слидеринци.
Катлийн отново се усмихна насила,когато на входната врата се позвъни.
-Кой ли е?-запита Шон.
-Сигурно е Аманда.-отвърна му Катлийн.
-Не,ако беше тя направо щеше да влезе.Нали това е нейният дом.
Шон стана от мястото си и отиде да отвори вратата.
-Все казвам на татко да си вземем слугиня или домашно духче.Да,ще има с кого да си играя.-оплака се Хелън на Катлийн.
След малко Шон се върна с няколко служителя от министерството:
-Заповядайте,господа.Седнете.Нещо за пиене.-предложи им той.
-По-добре вие седнете,господине.Имаме да ви кажем нещо важно.
Усмивката на Шон се стопи и той седна до Катлийн.
-Това е нещо,как да кажем...за възрастни момиченце.-каза един от мъжете.
-Хел,върви горе да играеш.Помоли Томас да играете на избухващи карти.-каза баща и.
-Уеее-викна Хелън и на един дъх изкачи стълбите.
Същият мъж сипа в една чаша от бирения шейк и я натика в ръцете на Шон:
-Днес след обяд в гората е имало нападение на смъртножадни.
-Тяхно нападение посред бял ден?-учуди се Катлийн.
-Оставете ме да довърша,г-жо.
-Госпожица.-поясни Катлийн.
-Все едно.В гората е било пълно с мъгали,а смъртножадните са ги изтезавали.Използвали са забранените проклятия.Империус,Круциатус и Авада Кедавра.
-И за какво ни го казвате това,господине?-попита Шон.-Ние сме магьосници,чистокръвни при това.Какво ни засяга за мъгалите.
-Съобщавам ви го,г-н Митермайър,защото в същото време вашата жена е била на събитието и се опитала да им помогне.
-Моята жена?-кресна Шон.-Къде е сега тя?
-Г-жа Митермайър е била покусена от проклятието Авада Кедавра.Аманда Митермайър е мъртва.

Катлийн не се бе прибирала в къщи от дни.Със оглушително *Пук* тя се появи в антрето,свали мантията си и завлачи краката си към своята стая.Строполи се на леглото и заспа...Унесе се в сън:

-Къде съм?-чудеше се тя в съня си.
-Катлийн,- викаше я някой по име-помогни ми!
Катлийн тичаше из гъста трева,между дървета с огромни корони.Тревата я затрудняваше да се движи и се оплиташе в краката и.
-Къде си?-извика Катлийн.
-Тук сам!Помощ!-дереше се женският глас.
Разнесе се звукът от изстрелване на проклятия и послидният писък на жената

Катлийн се събуди,цялата обляна в пот.Завивките бяха събрани и по това тя разбра,че насън е ритала опитвайки да се измъкне от тревата.
Когато се съвзе видя,че Джейсън бе кацнал на края на леглото и я гледаше с празен поглед:
-Ела,пернатко.-помилва го Катлийн-Да си напълним стомасите.Гладен си,нали?
В кухнята тя сипа в кутийката на джейсън малко от храната за птици,а на себе си направи каша от праскови.На масата имаше куп непрочетени писма.Тя не им обърна внимание и отново се върна в стаята си.

-Професор Уинзор?Вкъщи ли сте?-В камината плуваше глава на младеж.-Професоре?
Катлийн едва не падна по стълбите от бързане.Втурна се в кухнята и замръзна пред камината:
-Томас?-сепна се тя.
-Добър ден,професоре.-отвърна и Томас Митермайър.
-Да не се е случило нещо със Шон?
-Слава Богу,той е добре,но...
-Какво но...?Говори!-кресна му Катлийн.
-Хелън се разболя.Не предприехме първоначално никакви мерки,защото мислехме,че не е нещо сериозно.Сега обаче се оказа,че е хванала някаква силна треска.Откараха я във Свети Мънго.
-Щом се е стигнало до там значи си е сериозно.-каза Катлийн.-Сега сам ли си?
-Да!-отговори на въпроса и Томас.
-Баща ти луд ли е да те оставя сам?Веднага се магипортирай тук!По късно ще отидем в болницата.
Томас понечи да възрази,но Катлийн го изпревари:
-Заедно!
Момчето следеше Катлийн с поглед,а тя седна зад кухненската маса.
-Толкова нещастия за такъв малък период от време.Дори аз не бих проклела някого по този начин.-Катлийн се разплака,шмъркайки изберса лицето си с мантията.Томас продължаваше да я гледа по същият начин.
-Какво правиш още там?Веднага да дойдеш тук!
След като се магипортира,Томас поседна на пейката до Катлийн.
-Професоре,винаги съм ви ценял много.Не само като мой учител,а и като приятел.
-Благодоря ти,Томас!-Катлийн прегърна момчето.-Е,ще направя обяд.Ти...върви горе и се избери някоя от стаите.
Томас взе нещата,които бе донесъл със себе си и напусна кухнята.

-Беше много вкусно,професоре!-рече Томас на Катлийн на закуска.
-О,знаеш че ми е омръзнало да ме хвалят,Том..."Благодаря ти от сърце Катлийн,че спаси...че направи и..." бла бла бла.Просто върша задълженията си.
-Извинявам се професоре,но просто обичам да съм откровен.
Катлийн се усмихна на Томас и стана за да раздига чиниите.
-Оставете поне това на мен.-спря я Том.-По цял ден сте на крак,спите по малко и навсичко отгоре ставате преди да се е съмнало.Седнете поне за секунда.
-Добре,но не се мъчи да ги миеш сам.Нали си магьосник.
-Да,професоре.Това ще оставя.-засмя се Том.
Катлийн седна обратно на масата и се замисли:
-Помниш ли,когато беше в първи курс?Когато искаше постоянно да правиш магии,да знаеш всички заклинания-попита тя Томас.
-Бил съм голям смешко.Мама...Мама все разказваше как съм искал да порасна бързо,да стана опитен магьосник,да работя в министерството...Но,с течение на времето всичко се промени.
-Според мен Хогуортс те промени.-потвърди Катлийн.-Обществото,което те заобикаляше.
-Професоре,винаги съм се чудел,защо шапката ме прати в Слидерин?През всичките години прекарани в Хогуортс си знаех,че не съм го заслужил.
-От години,всеки поклонник на вашата фамилия е завършвал училище като истински слидеринец,Томас.Това важи и за теб.Трябва да си горд с това,не да съжаляваш.
-Не,аз не съжалявам.Просто през годините това ме притискаше.Явно е трябвало да га споделя с някого.
-Е,както сме започнали разговор,как върви подготовката за световното по куидич?-заинтригувано попита Катлийн.
-Добре-смънка Томас.
-Само "Добре"-изимитира го Катлийн.-Нещо гнило има в това.Да не би да сте отпаднали?
-Не,не...Не е това.Просто сега,не мога да мисля за куидича при толкова много нещастия.
-Да,прав си-подсети се отново за всичко Катлийн.-Е аз ще отида да приведа във по-приличен вид стаята си.
Катлийн стана,но Томас я дръпна за ръката:
-Професоре,още ли обичате татко?-попита я той.
Катлийн се стъписа и пребледня.
-Знам,че сте били заедно.Вие сте силна жена,защо го отстъпихте на майка ми?
-Шон пожела така.Той бе станал на 23 и родителите му решиха,че е време да го оженят.Те не бяха съгласни да прекара остатъка от живота си с мен.
-Как така?Вие също сте чистокръвна.
-Да,тово е така,но те враждуваха отдавна със семейството ми.Майка ми вече се бе споминала по това време,но аз също носех тяхното име.Дори и да бях приела фамилията на баща ти аз си оставах със същият произход.
-Това е несправедливо.-ядоса се Том.-Ако вие обичал истински,татко е можел да избяга с вас.
-Не,можеше...той бе единствения наследник на вашето богатство.
-Да бъде проклето това богатство.Не мога да повярвам,че татко се е пречупил.
-Успокой се,момче!Вече...почти го преживях.
-Значи още го обичате!Така е,нали?
Без отговор,Томас подразбра....След около минута,Катлийн стана и на вратата на кухнята заяви:
-Приготви се!След половин час отиваме в Свети Мънго.
Томас кимна и също последва Катлийн.

-Уау!-ахна Шон.-Голяма е,дори красива.
-А ти какво очакваше?Че живея в някоя барачка?-подразни се Катлийн.Тя отвори вратичката на двора и прекоси градината.
-Ти все си заета.Как успяваш да поддържаш и градината си?
-Шон,започваш да ме изнервяш с многото си въпроси още първият ден.Аз съм магьосница,забрави ли това?!
-И аз съм магьосник,Катлийн,но за градината ми се грижат гноми.-не и остана длъжен Шон.Катлийн отключи вратата на къщата и влезе.
-Татко,не създавай проблеми на професор Уинзор.Бъди благодарен за всичко,което прави за нас.-каза Томас на баща си.
-Как сине?Щом изкажа благодарностите си и тя се дразни.
-Пип,пииип.Отдръпнете се от пътя...Аз не смятам да стоя тук цял ден.-заблъска се Хелън и също влезе вътре.
-Хайде,сине.Да влизаме!-те също влязоха и затвориха вратата.Том вече бе идвал тук и направо влезе в кухнята.
-Харесва ли ти тук,Хел?-попита Шон дъщеря си.
-Хм...сигурно.-каза тя и тръгна да се качва по стълбището.
-Къде тръгна млада госпожице?!Не си си у дома.На какво съм те учил?
-Татенце,сега живеем тук.Ще ида да си намеря стая.
Шон отново отвори уста да се скара на Хелън,но Катлийн дойде в коридора:
-Нека да мърля само в една стая.Парцалите ми не са само за един ден.Върви момиче.-каза тя.-А ти тук ли ще стоиш?Ела направих чай.
Шон я последва в кухнята и остави чантите си на една от пейките.Катлийн сипа чай в две чаши и седна срещу него.
-Искам да ти благодаря,но пак ще се ядосаш.-каза и Шон.
-Пий си чая и мълчи.-сбръчка вежди Катлийн.-Дъщеря ти е голям дърдорко.Без да се засягаш.
-Да да знам,но пък е добро дете.Няма да ти създава много неприятности.
-Надявам се.-каза тя и надигна чашата за да допие чая си.-Е,аз имам малко работа.Трябва да ида до Гринготс.
-О,ще те придружа.Сега смятам,че и ти не си в безопасност.
-Не!-веднага отказа Катлийн.-Ще се върна довечера,за да си изясним някои правила относно пребиваването ви в дома ми.Дано до тогава няма нищо изпотрошено.
-Да ще се постараем-засмя се Шон.Е,до довечера.
Катлийн само кимна и излезе от кухнята.В коридора наметна мантията си и завъртя дръжката на вратата.Когато се озова на двора и хрумна идея.Извади магическата си пръчка и направи няколко защитни заклинания за всеки случай.

-Има поща,има поща.-крякаше Хелън в градината,след като всички бяха вечеряли.-Дано да е за мен.Дано да е писмото от Хогуортс.
-Стига викаш,момиче!-скара и се Катлийн.След това се обърна към Шон.-Та тя още ли не е получила писмото?
-Малко е странно наистина,но има още време.Може и във последният ден да и го пратят,но със сигурност ще постъпи там.
Катлийн му хвърли един от своите орлови погледи и направи гримаса:
-За вас е професоре-издърпа Томас писмото от ръката на Хелън.
Катлийн се очуди.Кой ли и пишеше?Писмото бе сложено във розов пощенски плик.
-Мъгъл?-помисли си тя в първият момент.-Някой от тях смее да ми изпраща писмо?!
-Катлийн,-прошепна Шон-дай на мен.Може би е прокълнато.
Тя подаде на Шон плика,и той го отвори бавно и предпазливо.
-Покана за рожден ден!-измрънкя учудено той.-Канят те на рожден ден...утре.
-Кой ме кани?
-Луиза Грейнджър.Познаваш ли я?
В главата на Катлийн нахлу спомена за съсипаната и роба и онова палаво дете...
-Да...Дете е на Лупин и Лилия Грейнджър.Лупин работи в министерството.
-А,но дъщеря му не се ли казваше...Бела?
-Това е второто им дете.
-Рожден ден?-израдва се Хелън.-Отиваме,нали?
-Не,поканата е за професор Уинзор и ако реши ще отиде само тя.-подразни сестра си Томас.
-Не смятам да ходя!-категоричен бе отговорът на Катлийн.
При тези думи Хелън се разрева.
-Оу,Катлийн,направи го заради Хелън.Едва ли хората ще имат нещо против ако отидеш с дъщеря ми.
-Моля те,професоре-изхълца Хел.
Катлийн помисли за момент.
-Но и вие с Томас ще дойдете!В противен случай отговорът ми е не!
-Аз съм на работа-каза Шон.
-Аз на бебешки рожден ден?!-вдигна вравя Томас.-Не става.
-Слушай млади г-не,утре няма да има никого в къщата.Не може да останеш сам.Отиваш с Катлийн.-заплаши Шон сина си.
Катлийн стана от пейката в градината и тръгна да раздигва чиниите.Явно Томас Митермайър щеше да прекара деня си като отнаво на единайсет.