Звънчето, закачено над вратата, оповести моето и на майка ми влизане. Веднага поздравих продавачката, която седеше на едно столче близо до вратата и шиеше една мантия. Тя ми отвърна любезно и попита какво ще желаем. Остави шиенето си и застана зад бюрото, за да ме изслуша.
-Искам един комплект мантии на Рейвънклоу, едно шалче, пак на Рейвънклоу, една черна островърха шапка и от роклите - синята. - щом чу всичко, желано от мен, жената се промъкна през множеството мантии, за да ми потърси. След малко се върна с всичко, което бях поискала, в ръка и внимателно остави дрехите на бюрото. Шепнешком си пресметна цената и каза:
-Всичко ще бъде 45 галеона! Нещо друго ще желаете ли? - майка ми ме погледна многозначно. Веднага я разбрах. Преди да влезем в магазина, тя ме беше предупредила, че ако си избера някоя дреха, която не е мантия, тоест е рокля, непременно трябва да я премеря. Бях се съгласила с нея и сега помолих да пробва синята рокля. Продавачката направи изражение, сякаш няма нищо против, след това кимна и ми подаде роклята. Внимавах да не я измачкам, докато минавах по указания ми път от мадам Молкин. Влязох в пробната. Вътре беше много уютно, не като в мъгълските магазини. Мъчно облякох роклята, но все пак успях. После отидох да се покажа на майка ми. В магазина беше влязло и някакво момче, очевидно по-малко от мен. Когато ме видя, просто остана с отворена уста, но след миг се усети. Малка усмивка плъзна по лицето ми и се обърнах към майка ми.
-Прекрасно, миличка, просто прекрасно! - възкликна тя и ме подкани да се преоблека, защото имаме и други неща за пазаруване. Послушах я и след пет минути вече излизахме от магазина.