Забранената гора

тук има всякакви странни и интересни създания ........но е опасно Exclamation

Заглавие: Еднорог Нед Май 10, 2009 1:19 am

Когато минавах покрай Забранената гора чух шум от стъпки. Обърнах се и видях ранен еднорог. Моля ви да се погрижите!

А вие госпожице Грейнджър,какво правихте по тово време във Забранената гора?-попита я проф.Уинзор.-Незабавно отидете в директорския кабинет.Отнемам 10 точки от Рейвънклоу.

Вчера се разхождах натам чух странен шум като грухтене и побягнах.

Тичах към забранената гора.Имах важна среща.Спрях се до едно дърво и седнах скрита в корените му.След час чух познат глас.
-Елизабет....-усмихнах се и се изправих.Беше Сириус!Изтичах при него и го прегърнах.-Здравей,мила.-Каза весело той и ме прегърна.
-Много се радвам да те видя,Сириус!-казах тихичко.
-И аз теб...но ще е най добре да идем някъде другаде....-прошепна той и двамата тръгнахме...

Без повече приказки хванах Том за ръката и ни телепортирах в Забранената гора.
-Ако кажеш на някой се лишаваш от нещо много важно....-тя ме погледна очудено.-Ако кажеш на някой се лишаваш от доверието ми...
Изръмжах,пуснах ги и тръгнах в една посока.Спрях се до едно дърво и се облегнах на него с гръб към тях и започнах да оглеждам месноста.

Том се убърна и се опита да се превърне в вълк но без успех. Той въздъхна и каза:
-Вече не съм зоомаг! Не знам как но не мога вече! Но все пак няма да стана върколак...

- Нямам намерение да казвам на някого.
Погледнах и към Том.
- Вярвате ми нали? Ти си върколак?!

-Аз?! Не! Преди се превръщах в вълк като бях малък. Правел съм го само веднъж но вече не мога! Дори не знаех че това може да се изгуби! И все пак се радвам!

-Поне аз съм върколак...и то чистокръвен...-казах.-Какво ще кажете за една разходка?Вълчи стил!
Попитах и за скочих във въздуха.Избухнах и за секунда се превърнах в огромен черен вълк.Снижих се колкото се може към земята...направо си легнах и им направих знак да се качат на гърбът ми...

-Уоу! Супер! Това ще е яко!
Том се качи и погледна Бела.

П.С. Бях написал Това ще е ако Very Happy

Извадих пръчката си и я насочих към картата. След това прошепнах:
"Кълна се, че ще върша пакости!"
Качих се на гърба на Елизабет и прочетох:
"Господата Лун, Опаш, Лап и Рог,
доставчици на помагала за....

Загледах се в малките мастилни точици. През паркът забелязах Helga Jones.
- Дали идва насам? Едвали ще ни види... няма начин...

Скочих на един дебел клон и се присвих за да не ме забележат.
-Не мърдайте...-прошепнах и наострих оши и присвих очи...

Том си бе сложил ръката на пръчката и не помръдваше. Той погледна към Бела и погледна картата.

Проф. Джоунс наистина дойде насам. Погледна към забранената гора. После огледа поляната за часа по ГЗМС. След това се обърна и тръгна към замъка. Аз държах пръчката и оглеждах картата.

След като усетих как тя се отдалечава скочих от клона на земята.
-Това беше на косъм...-изръмжах...Във вълчата си форма няма ночин да звуча мило...

Том каза:
-Пффф.... За малко. Всички сме добре. Та вълчата разходка?!
Том се подхили...

Засмях се през зъби и казах:
-Дръжте се здраво,деца!
Тръгнах бавно ,но скоро ускорих скороста...

П.П.Аз ставам за малко.Вие продължете и ако може да пишете и от мое име ще е идеално...Не е нужно да говорите от мое име.Просто казвайте,че съм ви завела там...или нещо такова...ББ!До после.

Том се хвана за козината на врата на вълка и каза:
-Уооуу!!! Това е суперр!
П.С.Аз трябва да ставам утре ще продължим Wink

След като навлезохме доста на вътрев гората видяхме най-различни същества...поговорих си с един кентавър.
-Здравей...-казах и направих знак на Том и Бела да си мълчът.
-Какво правиш тук и защо сас с теб?-попита ме той.
-Не се коси!Нищо няма да направим!На среднощна разходка сме!-обясних като се опитах да направя тонът си малко по-мек.
-Добре...как е ТОЙ?-попита ме кентавърът.
-Далеч...и ми липсва...-промълвих и отклоних тъжният си поглед.
-ще се видите скоро...-предположи той.-Едва ли издържа дълго да е далеч от теб.-усмихнах се на думите му.-Все пак много те обича.Аз тръгвам.Най-добре е вие тримата да се връщате в училището.-каза той и тръгна.
-Не че не ми е забавно,но той е прав.Да се отбием ли през Хагрид на връщане?-попитах докато се обръщах и тръгвах ъм Хогуортс...

EDIT BY:Проф.Катлийн УинзорГероите от книгите Хари Потър не съществуват в нашето училище

Влязох в забранената гора и много бързо бях доста навътре.Преобразих се във вълчата си форма и почнах да душа наоколо...Намерих редица от паяци който се бяха запътили на някъде.Реших да ги последвам като не откъсвах поглед от тях.Неосетно вече не знаех къде съм точно.
-Какво правиш тук?-попита ме странен глас.Огледах се но нямаше никой.Погледнах нагоре и съзрях голям черен паяк.
-Търся информация.-казах и седнах.
-Ти....ти си върколак!-каза изненадан той и се приближи.-Колко странно...каква по-точно информация търсиш?
-В Хогуортс....едно момче бее вкаменено...някаква представа кой ...или какво може да го е направило?
-Да....базилискът!-каза той недоволно.
-Мислех,че тази проклета змия е мъртва!?-изръмжах силно,това накара паякът да се отдръпне рязко.
-И аз...един съвет...-каза той и се отдалечи още по-назад.-Напусни това място!
-Искам да попитам още нещо!-настоях,изправих се и направих стъпка към него.
-Питай и си върви!
-Как мога да го спра?-зададох въпросът си.
-Не знам....-промълви паякът и изчезна в клоните на дърветата.Огледах се,около мен имаше стотици паяци различни по размер.Никой не смееше да се приближи.Обърнах се и тръгнах обратно към общата стая на Рейвънклоу.....

Засатанах пред гората.Огледах се назад и навлязох дълбоко в гората.Не търся нищо просто искам да съм сама...или по скоро да няма магьосници около мен.Въздъхнах и седнах на корена на едно гигантско дърво.Облегнах гърбът си на кората на дървото.
-Не е добра идея да се разхождаш сама...твърде уязвима си...
-Не се разхождам ,а седя на едно място!-оточних аз.-Кой е там?-сепнах се и подскочих от мястото си и се заоглеждах.
-Аз съм...Ейдриан!-каза гласът ,обърнах се и видях кентавър.С него се познаваме доста от отдавна.
-Здравей....-казах и седнах обратно на коренът.-Какво правиш тук?
-Тук живея,но сега имам малко работа.Ще побъбрим някой друг път.Чао...-каза той и изчезна.
-Чао...-промълвих,повдигнах вежда като гледах след него очудено.Поклатих глава и се облегнах назад.Поне отново съм сама....

Бях се унесла ....усетих ръка на рамото си и отворих очи.Видях как нечии устни се добижават и мойте.Премигах и отворих широко очи.
-Здравей...-прошепна Сириус.
-Здравей...-прошепнах и се усмихнах,и видях как и Сириус се усмихва.Той погали нежно бузата ми и отново ме целуна.
-Какво правиш тук?-попита ме той.
-И аз мога да те попитам същото...-той се засмя .-Първо аз.Просто искам да избягам от всички за да ....просто да съм сама...ти?
-Нищо...просто исках да те видя..
-Или да ме провериш...-казах аз и повдигнах и двете си вежди.
-хаха Да...виждам,че носиш медальона...-каза той и го разгледа.
-Да,но не само спира проклятието на Волдемор,но и ми пречи да бъда върколак,Сириус...преди няколко дена за малко да умра...от грип!Разбираш ли какво значи това?Да не говорим,че базилискът ...
-Не се тревожи за това....Просто сваляй колието когато ти потрябват въчите ти способности...-каза той спокойно и отново ме целуна.
-Де да беше толкова лесно...-промърморих.
-Хайде!Ще те изпратя.-каза той и двамата скочихме от корена.Тръгнахме към училището,по пътят обсъдихме базилискът и той ми обясни как мога да се справя с него.На края на гората той ме прегърна,целуна и изчезна.Мразя когато прави така,но и аз правех същото с него.Тръгнах към училището...