Кабинетът по вълшебство

Не искам да го лъжа но той едва ли би одобрил дружбата ми със Сириус и това, че той ме вика в Лондон. За жалост не мога да рискувам, но няма и да го лъжа.
-Трябва да замина за Лондон. Един приятел е загазил и разчита на мен да му помогна....
Ето!Не го излъгах, но не му и казах цялата истина...За Бога!Трябва да му кажа цялата истина, но ми е толкова трудно...Прехапах крайчето на долната си устна, сбръчках тревожно вежди и се загледах в страни...

Мишо се позамисли над казаното от Елизабет.
- С това, което ми казваш предполагам имаш предвид да отсъстваш от учебните занятия ли? Аз поне така го разбирам. Няма да е лошо да кажеш точна за какъв период от време става въпрос. Ако твоят приятел толкова е загазил може да разчиташ за нещо и на мен бих ти помогнал, ако не е нещо сериозно и против правилата. След като ми кажеш за какъв период от време смяташ да заминеш за Лондон може да има някакъв шанс да поговоря с доректора да те освободи, но това, че бих го направил, не означава, че със сигурност ще бъдеш пусната.

- Разбирам, професоре.- казах смирено и сведох глава.- Не съм напълно сигурна колко точно време ще отсъствам, но предполагам .... седмица най-много... предполагам...
Дано се се справим за седмица защото не ми се отсъства повече от необходимото...

- В такъв случай ще говоря с колегите и директора, но както вече ти казах не обещавам нищо!
Мишо замълча и не продума повече на тази тема.
- Ти как си? Бела какво прави?

- Аз? -казах учудено. Може би защото не съм свикнала да ме питат такива неща... най-вече професорите.- Честно казано не съм се замисляла как съм от доста отдавна... Бела... с нея не сме се виждали от няколко дена което е странно, но предполагам, че е добре... покрай тренировките с отбора ни по куидич нямам време и да спя...Вие как сте?
Въздъхнах, по-скоро отегчено отколкото изморено. Около работата ми в клуба "Вода",отбора по куидич и "Орденът на феникса" не съм сядала и за секунда да си почина....

- Аз също съм добре. - каза Мишо и се усмихна.
В този момент синът на Мишо връхлетя в стаята.
- Тате, от общата стая на Рейвънклоу се чува силна музика и някой играел кючек! - извика момчето.
- Какво играел? - попита недоразбрал Мишо.
Елизабет явно също се беше очудила. Кючек какво беше това понятие...

Изгледах учудената физиономия на професорът и прихнах. Не мога да повярвам, че не знае какво е кючек.
-Ела те и ще видите!-казах през смях, хванах професорът за ръката и го поведох към общата стая на Рейвънклоу където две момичета танцуваха кючек стъпили върху масата и други две край тях...