Кафене за посетители

Болничен бюфет

В бюфета Шон и Катлийн седнаха на една маса в дъното.
-Благодаря ти,че помагаш Катлийн.-каза Шон,а Катлийн отново се подразни.В близките дни чуваше само тази дума:БЛАГОДАРЯ.
-Не мисля,че ще е безопасно да се връщате в замъка.-каза тя.
-Разбирам,но сега си имам достатъчно проблеми за да търся и ново жилище.-ядоса и се Шон.
-Няма нужда да го търсиш-викна Катлийн-Изобщо не е в мой стил да се правя на героиня и да бъда съпричастна.Можете да дойдете у дома в Годрикс Холоу.Има предостатъчно място.
-Наистина ли,ще направиш това за нас,Катлийн?
-Съмняваш ли се в думите ми?
-Наистина си се променила.Никога не съм си и представял,че Катлийн Уинзор има и такава страна.Приемам поканата ти.-каза Шон и надигна чашата със млечен шейк.
Катлийн се огледа.В кафето бе пълно с хора:ридаещи и хленчещи,оплакващи се от съдбата си.Спря погледа си на вратата-видя няколко познати лица:жена,хванала за ръцете две момичета.Това бяха Лилия Грейнджър с двете и дъщери-Бела и Луиза.

В бюфета Луиза и Бела вървяха с майка с, като спореха.
- Не трябваше да ходя там! - каза Бела.
- Защо да не ходиш? - попита майка и - Лилия.
- Нямаше смисъл, ако си бях вкъщи...
- И какво ако беше? - погледна я строго майка и.
- Здравейте! Как е баща ти, Бел? - зад тях стоеше Билана с майка си.
- Това не те засяга! - отвърна Бела.
- Защо? - попита Билана.
- Не ставай нахална! Махай се оттук! - каза и Бела. - Не желая да те виждам!
- Защо? Какво ще ми направиш! - засмя се Билана.
Бела извади магическата си пръчка. Билана направи същото. Двете дишаха тежко. Лилия говорише на Бела, а Луиза гледаше с интерес. Майката на Билана се смееше гръмогласно.
- Круцио
- Експелиармус
Нищо не се беше слочуло нито на едната нито на другата. Те се гледаха странно. Тогава майката на Бела каза:
- Да седнем!
- Но...
Много хора се бяха заледали в тях. Бела въздъхна.
- Ще ти го върна, Бел! - отвърна ядосано Билана.
- И аз! - каза Бела.
- Стига де! - засмя се майката на Билана. - Ей сега ще се сдобрите.
Те се погледнаха и се усмихнаха една на друга незнайно за какво.
Бела погледна с крайчеца на окото си Билана и тръгна с майка си и сестра си. Погледа на Бела се спря върху позната фигура. Тя се вгледа. Това беше Проф. Катлийн Уинзор - нейната учителка по Отвари. Те седнаха на три маси пред масата на учителката. Бела гледаше масата. Тя седеше с някакъв мъж.
- Виж мамо, професорката на Бела! - извика Луиза и я засочи.
- Не е възпитано да сочиш с пръст. - каза Лилия и хвана ръката на Луиза.
През 1 маса от тях пък седеше проф. Мишо Уизли - учителят по вълшебство. Бела се учуди от видяното. Мисли дълго време и тогава видя как Мишо става и тръгва към рецепцията.
- Иди да се извиниш на Билана. - подкани Лилия.
- За нищо на света! - отговори Бела.
- Веднага! - каза майка.
- Казах НЕ! - извика Бела.
- Тогава аз ще те заведа. - извика майка и.
- Оф, добре! - каза Бела.
Масата на Билана беше до тази на Катлийн Уинзор, само заради това Бела се съгласи. Тя погледна към масата на Катлийн Уинзор.
- Здравейте, професоре! - каза Бела.
- Здравей! - отговори професорката.
Тя погледна след това към масата на Билана.
- Виж какво, ти не беше права, но извинявай! - каза Бела.
- Ем.. и ти не беше извинявай и от мен за нахалството. - усмихна се Билана.
- Елате на нашата маса! - покани ги майката на Билана.
Бела щеше да откаже но погледна Проф. Уинзор после каза:
- Ще видим! До скоро!
Лилия прие поканата само и само да се опита да оправи отношенията.

Мишо Уизли говореше дълго с един лечител. Той тръгна към масата на Катлийн за да я поздрави.
- Здравей Катлийн! Не е хубаво че се срещаме тук предполагам че не е в добри мигове, но как сте?
- Добре съм. - отговори Катлийн.
- Синът ми е много болен. - каза Мишо.
- Дано се оправи бързо! - каза Катлийн.
- Благодаря много!
- Здравейте, професор Уизли! - извика детски глас.
Мишо се обърна. Зад него на масата седеше Бела Грейнджър с майка си и другото момиче сигурно бе сестра и.
- Здравей, Бела! Как си изкарваш лятото? - попита Мишо.
- Благодаря, добре! Вие? - усмихна се Бела.
- Добре, но това което ви е довело тук сигурно не е от хубавите...
- Така е! - кимна одобрително Лилия. - мъжът ми е пострадал.
- О, ужасно! Дано се оправи. Моят син пък е болен! - каза Мишо.
- Да оздравява бързо! - извикаха Бела и сестра и.
- Приятен ден! Отивам да го видя!
- Довиждане!