Магически вируси

Заразни болести-змейска шарка,смаляваща болест,гъбичколоза и други

Катлийн и Томас влязоха във болницата и се отправиха към рецепцията.
-Добър ден!-каза Томас.-Вчера сутринта тук е настанено момиченце.Казва се Хелън Митермайър.
-Сега ще проверя.-каза жената и заби пръст във книгата с настанените.
Катлийн стоеше отстрани и си мислеше за разговора с Томас сутринта.Ами ако кажеше на баща му?...Не,той със сигурност знае това.
-Митермайър...Втори етаж,отделение Магически вируси.-каза жената.
-Благодаря!-рече Том.-Професоре,да вървим.
Двамата не си казаха нищо докато не влязоха в отделението,в което бе настанена Хелън.
-Аз не и взех нищо за подарък-подшушна Томас на Катлийн.-Сега ще се разврещи,голяма глезла е.
Хелън спеше,а баща и стоеше до леглото и държеше ръчичката и.
-Татко,как е тя?-веднага се втурна да разпитва Томас.
-Още има висока температура,но...След няколко дни ще може да се грижим за нея и в домошни условия.-потвърди Шон.
-Това е хубаво!-включи се в разговора и Катлийн.
-Здравей,Катлийн!Какво те води насам?-попита я Шон.
-Томас дойде вкъщи.Притеснявам се след случилото се.Не мого да си обясня как си го оставил сам самичък в замъка?
-Да,от толкова много работа съм забравил за това.Добре си се сетила.
-Татко,изглеждаш ужасно.От колко дни не си спал?
-От седмица.-съобщи Шон.Когато видя израженията и на двамата обаче добави:-От седмица не съм спал както трябва.
-Ще ида долу в бюфета.-каза Катлийн.-Някой да иска нещо?
-Не,ще идете и двамата.-намигна Томас на Катлийн.-Аз ще остана при Хел и ако се събуди веднага ще ви извикам.
Шон се съглъси,стана от стола и заедно с Катлийн слязоха в кафенето.

-Хайде малка вещице,дойде време да си ходим.-каза Шон Митермайър на дъщеря си.
-О,най-сетне.Вмирисахме се тук.-изпелчети Хелън.-Какво?-зададе учудващо въпроса си след като баща и и брат и я изгледаха по вежди.-Хм,какво като ме гледат хората.И без това ми омръзна да ги слушам колко съм била сладка и добричка.
-Взе ли си всичко?-попита я баща и.
-Да татко!Не мога да допусна да оставя нещо тук.После сигурно ще е хванало нещо като радиация.Всичко е в чантата.
-Браво на теб!-обади се и брат и.
-Сега ще гледаш да се държиш по-добре с мен,защото съм болна:ще ми носиш да ям,да пия,и дори ще ми бършеш...
-Хелън,престани!-скара и се баща и.-Хайде да тръгваме,че Катлийн ни чака.
-Уоу!Чакай малко.Кой ни чака?-седна на пода Хелън и пусна ръката на баща си.
-Професор Уинзор.-отговори на въпроса и Томас.
-Хелън,не ти казах,но...Не можем да се върнем в семейният ни замък след случилото се.Ще отидем в къщата на Катлийн за известно време,докато всичко се успокои.
-И вие двамката смятате,че при нея ще е безопасно?Само по външният и вид разбрах,че е смъртножадна.
-Стига Хелън!Професорката е много мила жена,ако я опознаеш.Пък и татко я познава от одавна.Той и има доверие.Аз също.
-Добре де,но кой ще донесе всичките ми играчки от замъка?
-Спокойно.Аз и Катлийн ще отидем в близките дни и ще донесем всичко необходимо.Хайде сега да не я караме да чака.
Хелън хвана батко си за ръката и тръгнаха подир баща си.
-Всичко необходимо.Сякаш твоите вехтории са ни необходими.Там е опасно,а ти караш татко да се връща.-скара се Томас на сестра си.
-И твоята боклучийска метла е там,така че не се оплаквай.
-Аз вече пренесох нещата си в къщата на професорката.
-Ха,значи и ти я харесваш.Не мога да повярвам,че татко си намери гадже толкова скоро.-прошепна Хел.
-Не говори така...Хайде върви че ще ти направя магия за връзване на езика.Не си затваряш устата.
На рецепцията ги чакаше Катлийн.
-Извинявай,Катлийн че се забавихме толкова.-каза и Шон.
-Е,забавихте се много,но щом се налага чакам.-отвърна му Катлийн.-Е,хайде да тръгваме.Не обичам да се задържам много по такива места.Да ти помогна с багажа?
-О,ще съм ти благодарен.Томас ще се магипортираме.Дръж Хелън здраво,а ние с Катлийн ще носим багажа.
Пред болницата Томас стисна здраво за ръката Хел и със силно *пук* се магипортираха първи.След около минута,Катлийн и Шон ги последваха.