Хелга вечеряше с мъжа си. Той ядеше лакомо и попита:
- В онзи твой весник дето го носят гълъбите исках да кажа совите пишеше за онова твоето села дет си родена Хоусмиид май беше че е напднато от ония дет са с тоя-който-ми-забрани-да-казвъм.
- В пророчески вести ли? Какво е станало още не съм го прочела? - разтревожи се Хелга.
- Е виж са аз да ни сам от оная банда кви бяха там...
- Мен ли обиждаш?
- Не ма я си затваряй устата.
- Какво ще ми направиш глупак такъв?
- Ще те убия.
- Нима? - засмя се Хелга.
- Да. - каза съпруга и.
- Как?
- Ей така! - каза съпруга и.
- Хахаха! - засмя се Хелга.
- Махай се от вкъщи или ще съжаляваш кучка такава! - мъжът и я удари.
Хелга го погфледна и отиде в спалнята. Започна да си събира багажа. Той я гледаше и после отиде до нея.
- Извинявай пиле! - каза той.
Нямаше отговор. Тя се обърна и го погледна. Той не искаше да губи време - целуна я.
- Остави ме свиня такава! КъШ! Тръгвам си!
Хелга затвори вратата на спалнята и излезе от къщата. Незнаеше къде да отиде.