Костилката - Уизли

Това е нашата къща. Мишо живее там с детето си, майка си и племенника си. Жена му е била изтезавана от смъртожадни преди 4 г.

кухнята

на детето леглотото

Късно вечерта Мишо седеше и гледаше луната. Сълзи потекоха по лицето му. В този момент Алекс Уиизли - детенцето на Мишо каза:
- Тати, мама ще се върне ли скоро от дългото си пътешествие? Защо плачеш?
- Незнам, миличък! Мама сигурно ще се върне. - погледна още по - натъжен баща му.
- Аз ще я чакам а ти? - извика Алекс.
Мишо въздъхна и каза:
- И аз сине и...аз.
Детето си отиде в стаята и си легна. Мишо отиде в стаята си бръкна под леглото. От там извади снимка.

Той плачеше. Това беше жена му.Защо нея? Ако той беше при нея онази нощ...ако...т..той и бе помогнал нямаше сега да я гледа на снимката.
Той отново пръкна под леглото. Извади малко стъклено шишенце с водка. Изпи го навъднъж. Магипортира се при сина си. Увери се че спи и направи защитни заклинания около къщата. Написа бележка че са го повикали спешно и му приготви закуската. Той трепереше. Магипортира се в една мъгълска кръчма. В джоба си държеше 26 мъгълски лева. Купи си алкохол докато ги изхарчи и край всичко забрави.

На следващия ден Мишо вече беше изтрезнял и отиде при сина си. После реши да отиде за риба.
Тогава той си спомни как преди жена му седеше до него, а сина му тичаше по тревата. Мишо стана и отново отиде в мъгълската кръчма. Там влезе руса жена. Мишо я погледна. Тя също. Тя тръгна към него и седнаха.
- Здравей! - каза тя.

- Коя си ти и какво искаш?
- Да станем любовници.
- Аз с теб? Изключено!
- Помисли си, сладур можеш да ме намериш в стая номер 22.
Мишо взе чантата си и си тръгна.

Мишо не се беше прибирал 11 дни вкъщи. Беше преспивал в кръчмата. Незнаеше какво става със сина му. Затова се прибра вкъщи. Видя го на легло. 3 ма мъгъли го бяха наобиколили.
- Тате! - извика детето.
- Сине, мой! - прегърна го Мишо.
- Къде беше тате? - попита разплакано момчето.
- Имах работа сине, спокойно. - започна да го успокоява Мишо.
Тогава един мъгъл го издърпа към вратата.
- Детето ви е болно от много сериозна болест, която не можем да намерим лек! - каза мъгълът.
- Не се безпокойте ще намерим, вие тръгвайте. - отвърна леко притеснен Мишо.
След като групата мъгъли си тръгнаха, Мишо взе детето си на ръце и замина към Свети мънго.

След дълго време в Свети Мънго и в Продънения котел най - после си бяхме вкъщи. Бяха щастливи най - после....... Мишо гледаше звездите...
- Татко. - каза Алекс.
- Да Алекс. - отговори Мишо.
- Мама не ни ли обича вече? - попита детето.
- Обича ни, но има работа...
Алекс въздъхна. Мишо забеляза това и му каза:
- Седни да те питам нещо!
Детето послушно седна на един стол.
- Ако мама ни беше напуснала ти щеше ли да искаш друга майка? - попита Мишо.
- Не. - каза Алекс.
- Добре.
- Мама оставила ли ни е? - попита Алекс.
- Не стига! Лягай!
Алекс легна, а Мишо продължи да гледа звездите.