Празненството за края на учебната година

Балът в навечерието на 15 юни наближаваше.Всички в училището бяха заети-преподавателите,домашните духчета в кухнята,учениците и дори и призраците се вълнуваха.

Диана бе слязла и се разхождаше с новата си рокля. Тя се беше оговорила с Бела - нейна приятелка от Рейвънклоу и Серпент - префект от Слидерин. Беше дошла 2ч. по - рано от оговореното, но тя се разхождаше и оглеждаше.

Роклята:

Той беше нейт брат и танцуваше с нея. Той беше в
костям на мъгълския спайдърмен.

Всички се бяха събрали. Музиката започна. След няколко минути тя отново бе спряла. От горе се появи малко момиче в къса синя рокля. В лявата си ръка държеше синя книга. Личеше, че беше забравила за празненството. Тя погледна тълпата. Прехапа устни. Усмихна се и заслиза по стъпалата. Никой не оттегли погледа си. Тя се притесни, че толкова време отделят на едно момиче, което бе закъсняло. Тя видя Диана и брат и. погледна към учителите. Погледът и се спря на професор Катлийн Уинзор. Бела се опита да се усмихне. Професор Уинзор я погледна някак като никога преди. Сякаш за минута се усмихна, но изведнъж лицето и стана както обикновенно. Не личеше нищо от това, което бе станало. Тя говореше с колегите си и изглеждаше като преди. Нещо у Бела се възкачи. Тя още отначалото когато бе дошла в Хогуортс бе избрала за нейна любима учителка. Бела въздъхна насочи погледа си към Диана и Тед и отиде при тях.


Снимка на роклята:

Розали се бавеше с обличането на балната си рокля, а приятелките й вече я чакаха отпред. Най-накрая тя бе готова. Излезе от стаята и всичките й приятелки ахнаха от възхищение. Розали беше толкова красива, че някoй би могъл да я помисли за привидение. Роклята й беше бяла с лилави цветчета и без презрамки. Докато слизаше по стълбите към Балната зала заедно с приятелките си, Розали се досети, че й липсва коронка. Вече беше късно. Бълэт бе започнал и всички се бяха увлякли в танците.

Алис се обърна към професор Уинзор
-Е , Катлийн отиде си още една прекрасна година . Алис Калън се изправи за да поздрави учениците:
- Скъпи деца ,това беше още една вълнуваща година . Натрупахте още знания и надявам се се забав лявахте . Всички ние ще ви очакваме и догодина да се завърнете и отново да огласите този прекрасен замък със своя смях . А сега на добър път. -след това професор Калън седна и се наслади за последно тази година на веселието и глъчката на учениците .