Класната стая

Часовете се провеждат на двора

Всички деца вече бяха на поляната. Те бъбреха какво ли ще бъде като първи урок. Щом проф. Адамсън се появи всички гласове отекнаха в тъмната поляна.
- Добро утро, деца! - каза учителката.
- Добро утро! - отговориха децата.
- Така... Днес ще вземем... Искам да запомните нещо преди да говорим за създанията.
Тя се огледа дали всички я слушат и започна:
-Класификация
Одобрена от (Министерството на магията)

1.-Беозбидно създание.Не може да причини кой знае какво.Лесно за отглеждане.Най-често е безполезно,а и съответно скучно.Съществуват изключително малко създания,които да могат да помогнат с нещо и то съвсем дребно.

2.-Също безвредни,както тези с 1..Но за разлика от най-безобидните,от тях има,макар и малка нужда.

3.-Доста интересни същества.Компетентен магьосник би могъл да се срави с вас.По-младите магьосници могат да изложат на опасност живота си,ако се изправят срещу магическо създание от тази класа.Това вече може да се нарекат мног интересни същества.Може би това е така,поради факта,че са много опасни.Изискват специални знания,за да може да се спарвите с тях.
Само едно може да се каже за тях-не се опитомявят!

4.- Не всички магически създания имат вълшебни свойства и затова....

- Професоре! - изписка малко момиченце с тъничкото си гласче.
- Моля! - извика ядосано проф. Адамсън.
Тя мразеше да я прекъсват.
- Ами.... Може ли да... да - заекна момиченцето.
- Какво? - ядоса се още повече учителката.
- започнем създанията.... - допълни едно нисичко момче.
- Хм!
- Ха-ха-ха!
- На какво се смеете деца?
- Ами вие... казвате много яко ...хм.... като....като.....камила! - тихо изрече друго момче.
- Така ли? КАК СМЕЕШ! От кой дом си? - ядоса се много тя.
- От....хафълпаф!
- Ако посмееш още веднъж да ме обидиш така ще съжаляваш! - изсумтя тя.
- Започвам със домашните духчета. Домашно духче

Домашните духчета също са магически създания с необикновени сили. Те са слуги на магьосниците от хилядолетия. Могат да правят различни магии без да притежават магическа пръчка. Самите те обаче са вербувани с магия, която ги обвързва с господарите им (магьосниците на които служат). Тази магия е непреодолима дори за способностите на духчето. То е длъжно да изпълнява всяка заповед на стопанина си, да пази доверените му тайни, но не изпълнява заповед за убийство или самоубийство. Ако магьосник даде такава заповед на своя домашен дух той не я изпълнява и не е длъжен да го стори.
Домашните духчета са свободни ако господаря им им подари дреха.
Те имат дълги уши, големи очи като топки за тенис, тантурести тела, не носят дрехи, а обикновено са с препаски от стар парцал, които приличат на калъфки. Духчетата могат да служат на няколко поколения магьосници, което е и признак за тяхната продължителност на живота. Има домашни духчета, които служат на едно семейство векове наред.

Учителката погледна часовника си. И каза:
- Е, време е! Тръгвайте! И за домашно искам да ми кажете какво мислите по въпроса - Духчетата да пазят тайните на господарите си. + намерете някаква снимка на домашно духче. ако не успеете аз лично ще се погрижа да ви разреша да ги снимате от кухнята. Довиждане!

- Проф. има още много развидности домашни духчета нали? Най-различни разновидности се срещат в приказките на много народи нали? Знаете ли какво са капи?

- Разбира се миличка! Капи са противни водни обитатели с вид на люспести маймуни с плавници, нетърпеливи да удушат някой неволно нагазил в техните свърталища; срещат се най-често в Япония.
Смятах да ви говоря за тях, но по - нататък сигурно! :arrow:

Всички отидоха на поляната и от Забранената гора се показа проф. Адамъсн. Всички я гледаха странно и едно момче проговори:
- Но...професоре не разбирам!
- Кое? - погледна го намръщено тя.
- Ами вие.... влязохте там! - изписка той.
- Моля? Къде съм влязла? - тя го изгледа със леден поглед.
- В...В Ззабранената гора и... - той замълча.
Тя го изгледа със най - студеният поглед който можеш да си представиш. Тя не му обърна внимание и започна да говори на учениците:
- Така... Днес уредих да влезете в Забранената гора. Не ме гледайте така! Няма да влизаме навътре. Само тук наблизо. Ще ви запозная с един мой стар приятел!
- Как се казва? - усмихна се едно момиче от Грифиндор.
- Казва се Ейвър. - усмихна се учителката, но в този момен усмивката изчезна. - Хайде, елате!
Тя ги подкани към гората. Най - накрая стигнаха. Проф. заговори:
- Ейвър! Ела имаш гости!
На тревата се появи снежно бял еднорог. Всички ахнаха и проф. започна:
- Това е Ейвър. Еднорогът представлява кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че еднорогът може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества - например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска форуя при вида на своя враг - слона. Рогът му бил по-скъп от цял град.
Еднорогът е лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; целомъдрие, чистота, непорочност, свършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един Еднорог като страж. Еднорогът е със сребърен кон. Космите на еднорога се използват при направата на магически пръчки, а рогът му е полезен за някои отвари.

Домашно: Какъв цвят мислите, че е рогът на едно малко еднороче. ДОМАШНОТО ТРЯбВА ДА БЪДЕ ПОВЕЧЕ ОТ 2 СМ.