Класната стая

Урок Първи - второкурсници и първокурсници

Стаята беше готова за първия урок.Учениците говореха, а Хелга ги гледаше строго.
- Тишина!
Учениците замълчаха.
-Така...днес няма да вземем нещо съществено, но ще ви разкажа като за начало една интересна история. История за един човек...
Учениците отвориха тетрадките си и хванаха моливите си, готови за записки. Тогава Хелга продължи мисълта си:
-...и за тази цел до всеки от вас на високата масичка ще видите мастилена тубичка и перо. Перото е магическо. За да не се затормозявате и бързо да пишете това, което разказвам - просто топнете перото в тубичката и докоснете магическото кръгче в единия ъгъл на страницата ви. На всяка такава има по едно малко магическо кръгче. От там мастилото само се разстила по листа и образува думите, които диктувам. Така магията ще пише вместо вас.
Тя се усмихна, пое дъх, размести косите си и започна:
-През средновековието живял един принц, който се оженил за жена на име Реманда. Живяли дълго и щастливо, докато един ден се родило поредното им мъртво бебе. Принцът се допитал до магйосницата в селото и тя му казала, че Реманда е вещица. Кралят не могъл да повярва на думите на старицата. Затворил се в стаята си и не пускал никого, дори и изгонил всички от замъка с изключение на Реманда. Тя се досетила какво става и събрала багажа си. Същата вечер отишла за последно сбогом със своя любим – влязла през ноща в стаята му докато спял. Навела се и в този момент той извадил нож под възглавницата и я наръгал. Докато се свличала по земята Реманда му прошепнала нещо, което били последните й думи – “само една целувка”. След три дни заповядал да бъде обесен от собствените си подчинени. Когато овиснал на въжето принцът се вгледал в три девойки, чийто лица придобили отвратителен вид. Вените по челата им изпъкнали, а очите им били кърваво червени. В следващия момент въжето се скъсало и прънцът се сгромолясал на земята. Подчинените му помогнали да се изправи и тогава със сетни сили посочил с пръст девойките, а после затворил очи.
На другия ден се събудил, но без спомени, с изключение на едно – лицето на една от девойките.
Проф. Хелга се усмихна на учениците си и продължи:
-Питате се "какво става после?"...ще разберете следващия път, а до тогава искам вие да измислите продължение. - довиждане. - махна с ръка учителя и продължи да чете книгата, която започна от преди часове.