Домът на семейство Грейнджър.

Това е къщата на семейство Грейнджър. Бела живее там с малката си сестричка Луиза и с майка - Лилия и баща - Лупин. През лятната ваканция тя остава там до 1 септември, когато отново трябва да замине за великолепният замък - Хогуортс. За мъгълите и злите магьосници е незабележима.

Майка: Лилия. 32г., Лондон



Баща: Лупин, 33г., Лондон



Сестра: Луиза, 9г., Лондон

Леглото на Бела.


Бюрото и гардеробът на Бела.


Леглото на Луиза.



Библиотеката на семейството.


Кухнята на семейството.



Това е стълбището. Семейството обикновено не слиза по него. Родителите се магипортират, Луиза се спуска по парапета, а Бела, която никога не се интересува от нищо когато чете се търкаля по стълбите или внимава къде стъпва. По стълбището има милиони капани случайно за мъгъли. Къщата се обитава от духове. Наблизо се намира и тяхното подземие.


Подземието на духовете. Това е тяхното място за празник и бъбрене. Когато чуят странен шум те са длъжни да изплашат човека, ако той не е част от семейството. Наблизо е също и стаята на домашното духче.




Специалната стая със знака на Хогуортс и домовете. В нея има Библиотека, правят се отвари, пишат се домашни и др.



Спалнята на мама и тате.



Специалният хол. Тук се правят празненства по случай празниците.

Близо до къщата им има езеро пълно с езеряни, русалки и др. водни същества. Мъгълите не смеят да влизат вътре. Много от тя са опитвали, но са ги сполетявали беди. От 5-6 години в езерото плуват празни лодки, а мъгълите не смеят на погледнат.

Домашното духче на семейството - Каспър.



Котката на Бела - Тонкс.

Рано сутринта Бела беше станала и четеше книга. Сестра и все още спеше. Бела стана от леглото и се запъти надолу към кухнята. Внимателно слезе по Стълбището с капаните и влезе в Кухнята. Долу бяха майка и баща и. Майка и се затича към нея и и каза:
- Браво, миличка! Спечелихте купата на домовете!
- Да, наистина е хубаво! - каза Бела.
- Защо не се радваш? - попита баща и.
- Радвам се но.... - Бела бе прекъсната от Луиза.
- Как сте всички! БЕЛА ЗАЩО НЕ МЕ СЪБУДИ? - извика Луиза.
Бела изяде набързо закуската си и тръгна към езерото. Седна на тревата и се загледа към подвижните лодки. В този момент една русалка се печеше на камък и говореше с езеряните. Бела се замисли отново за Хогуортс. Щеше да се върне там чак на 1 септември. И какво като са спечелили купата? Тя беше забравила за всичко. Беше забравила за купите, куидича и др. важни неща.Мислеше си, че най - важното е да се забавляваш. Тя въздъхна. В този момент зад нея се чу гласа на Луиза:
- Хей, како! Защо не искаше да ме запознаеш с оная Уизрор? А?
- Не ти влиза в работата! И се казва Проф. Катлийн Уинзор, Ясно? - отвърна и Бела.
- Не, разбирам защо. Добре де Уинзор. Аз в кой дом ще съм а? - изкикоти се Луиза.
- Когато направят дом за глупавите ще разбереш! - върна и го Бела.
- Така ли? Аз се махам! - Луиза се обърна и се запъти към къщата.
Бела се подсмихна и продължи да гледа езерото.

На следващата сутрин Бела беше в Библиотеката. Тя четеше книгите и не обръщаше внимание на нищо около нея. Не беше забелязала, че котката също бе дошла. А след нея майка и.
- Бела! - каза тя. - Спри за малко! Какво толкова четеш?
- Ами...чета за върколаците. - каза Бела.
- О, така ли и какво разбра за тях? Вие може би ще ги учите скоро по ГЗМС? - усмихна се майка и.
- Върколъкът е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. За човека-върколак няма лек – съществуват само някои отвари, които правят трансформирането по-малко болезнено и позволяват запазването на разсъдъка; превръщането във върколак става всеки месец при пълна луна. Според народното поверие е убит човек, който се е превърнал в зъл нощен дух, но се среща по-често със значението на митично същество, което от време на време се превръща във вълк; най-вероятно идва от .... - Бела спря.
- Какво има Бела? - загледа я учудено майка и.
Изведнъж беше настанал студ. Луиза лежеше до вратата паднала все едно спеше. Майка и отиде при баща и. На вратата чукаше диментор. Бела остави Луиза. Помоли майка си тя да се справи. Бащата отвори. Димонторът влезе. Майка и държеше магическата си пръчка в ръката. Тогава тя даде знак на Бела. И тя каза:
- Експекто Патронум!
От върха на пръчката се появи котка и дименторът изчезна.
- Бела браво! - извика баща и.
- Хей! КАКВО СТАНА? - изпищя Луиза.
- Дойдоха диментори. - поясни майка и.
- А какво са това? - учуди се Луиза.
- Да, вярно не сме ти казвали. Нека Бела ти каже. - усмихна се майка и.
- Дименторите са страховитите същества от света на магьосниците, които надзирават прегрешилите магьосници в мрачния затвор Азкабан. За тях професор Калън, директорката на училището за вълшебства и магии “Хогуортс” предупреждава: “Те са зли същества… не правят разлика между престъпника, който са заловили и случайната жертва, изпречила се на пътя им”. Обгърнати с черни наметала с нискосведени качулки, скриващи гротескните им лица дименторите всяват ужас и студ със самото си присъствие. Те се хранят със щастливите чувства на хората, оставяйки ги нещастни и оголени и... - Бела отново беше прекъсната.
- Искам да видя такова нещо. - изписка Луиза.
- Добре ела с мен в Библиотеката мисля, че имах нещо. - каза Бела.
Те отидоха и Бела и показа на снимка диментор. Луиза се изсплаши, но Бела и каза, че няма нищо страшно, ако владееш покровител.


_________________

На следващия ден Бела закуси и излезе навън. Беше валяло. Тревата беше мокра от дъжда. Бела беше тъжна. Луиза също беше излязла навън и тичаше след нея.
- Белааааа! Изчакай ме! - викаше тя.
Бела се загледа в далечината. Отиде до езерото. Луиза дойде до нея.
- Ама ти защо не ме изчакаш? - намуси се Луиза.
Бела не отговори. В този момент забелязаха малко стъклено плаващо шише. В него имаше писмо. Бела го извади от водата. Вътре наистина имаше писмо. Тя го отвори в него пишеше:
Хей Грейнджър само да посмееш да се доближаваш до..... Не отговарям! Внимавай в картинката! Ако не искаш да си имаш работа със смъртожадни го върни ясно! Знаеш за какво говоря. Камъкът, който онзи ден намери на брега! Да го върнеш на мястото му.
Бела се сети за камъка, който беше взела онзи ден. Беше и заприличал на кристал и го беше взела.
- Какво? Какъв камък? - изписка Луиза. - Какви смъртожадни? Ще кажа на мама.
- Луиза! Върни се обратно. - скара се Бела.
- Ще върнеш ли глупавия камък? А? - запита сестра и.
- Ще видя. - въздъхна Бела.
- Няма да си имам неприятности заради теб! - изкрещя тя.
- Круцио
Луиза изпищя. Бела издърпа Луиза и извади магическата си пръчка. Леден глас заговори:
- Върни камъкът!
- Няма! - изкрещя Бела.
Луиза ридаеше. Държеше кака си.
- Не искам да ви наранявам върни го!
- Няма. - повтори Бела.
- Щом е така! Акцио камък
Нищо не се случи. Бела се подсмихна.
- Какво си направила с него?
- Когато се качвах на горе, Луиза се блъсна в мен и той се счупи. - каза през усмивка Бела.
- Ти знаеш ли какъв е този камък?
- Да. Защо ми е иначе? - засмя се Бела.
- Авада Кедавра
Бела успя да защити Луиза и да избегне заклинанието.
- И какво беше според теб?
- Хоркрукс. Унищожен хоркрукс. - погледна го спокойно Бела.
Някой отзад извика Авада Кедавра. Всичко свърши. Това беше баща и. Той им се усмихна и те му разказаха всичко по пътя.

_________________

Днес беше неделя 21.06. Майката на Бела беше почистила и беше канена на гости у найна приятелка, а баща и спешно беше повикан в министерството. В такива случаи Луиза и Бела отиваха при старата магьосница госпожа Фъджънс. Там миришеше на кучета и Бела излизаше на двора, а Луиза ходеше напред назад из къщата. Бела не веднъж се беше учудила защо в къщата мирише на кучета след като тя няма такива. Винаги стигаше до различни
изводи - сигурно е имала преди кучета или пък нощем приютява кучета. Бела не смееше да я попита, защото тя беше най - голямата скандалчийка в селцето. Този път едри капки капеха по покрива на мъгълската кола, която караше служител на баща им. Както винаги жената се усмихна на човека и каза на децата да влизат. Бела влезе. Поредната силна, задушаваща миризма на кучета ги затегли навътре. Бела се усмихна и каза, че ще излезе на двора както винаги. В този момент ледена ръка я спря. Бела погледна в тренчено госпожа Фъджънс.
- Не мога ли да се поразходя като друг път? - запита Бела.
- НЕ! Не и днес, Бела! - усмихна се подигравателно госпожата.
- Мога ли да знам за....
- Обаче аз мога да се разхождам нали? - изписка наивно Луиза.
- Ти можеш. - въздъхна възрастната жена.
Бела погледна Луиза на кръв и седна на един стол до камината. На малката масичка беше оставен нов брой на Дрънкало. Бела го взе и зачете наум.


Нападение от Диментори в околностите на Хогсмийд. За повече информация отворете страница 8.
Бела веднага отвори съответната страница.
Снощи в 01:00 ч. в Хогсмийд са нахлули 10 диментори. Има изчезнали хора. Магазините мислят да затварят. Ричър Парлонт ни каза повече. Седях на терасата тъй като страдам от безсъния. Настана изключително необикновен студ за лятото. По улиците се местеха черни сянки. Разпознах, че това бяха диментори. Направих магия за покровител. Успях да обезоръжа 3, но другите просто изчезнаха. Предположих, че са дошли да преследват някого.
Тя въздъхна огледа списанието и отвори на стр.5.
Защо Рейвънколу печели купата? От 14 години. Каква изненада само...
Бела затвори списанието. Погледна госпожа Фъджънс и отиде да разглежда при Луиза. Минаха покрай стара изкъртена почти врата. Отидоха с Луиза нагоре. Тя бутна дръжката. Вратата беше заключена. Отдолу имаше малко прозорче. Тя се премуши и видя огромно петглаво куче. Госпожа Фъджънс седеше до него и го галеше. Бела разбра, че тук е изтинската Фъджънс. В този момент на входната врата се звънна. Бела излезе от дупката. Луиза тичаше от горе.
Бела слезе в стаята.

- Харесва ли ти моето кученце? - запита госпожа Фъджънс.
Бела кимна и побърза да излезе. Луиза излезе след нея като се сбогува с възрастната жена.

_________________

Бела беше станала рано и четеше книги в Библиотеката. Луиза седеше на друга маса и пишеше на парче пергамент. Бела я гледаше подозрително. Какво ли можеше да пише? На кой? Бела отново погледна към книгата. Луиза наистина пишеше писмо в което гласеше:

Здравейте Катлийн Уизрор,
Аз съм сестра на Бела и я мразя. Но това не е важно. Искам да знам защо Бела не искаше да ме запознае с вас? Каза ми сега не е момента и други тъпи изрази. Ако обичате искам да се запозная с вас преди да съм тръгнала в Хогуортс. Изглеждате страшно интересна. Аз в кой дом ще бъда? Пиша ви със зелено мастило, защото вие харесвате Слидерин и го ръководите. Това ми го каза Бела. Виж кво Катлийн искам отговор става ли?????????? Ще те го чакам! Хайде да се видим някой ден, ако искаш ти си избери мястото.

Луиза

ПП: чакам отговор

Тогава Луиза отиде до Бела и каза:
- Како, трябва ми Херминс.
- За какво?
Луиза я взе и изпрати писмото.
- На кой изпрати? - погледна я Бела.
- На Уизрор.
- Как можа?И се казва Проф. Уинзор не Уизрор! Тя си има достатъчно работа да...
Една стара сова влезе през прозореца и падна на земята. Бела я сложи в кафеза на Херминс и взе писмото.
Здравей, Бела! Надявам се да не те притеснявам. Как си? Вуйчо ми е в беда. Успял е да избяга от Азкабан. Ти знаеш, че той е невинен. Имам нужда от помощ. Пиши ми отговор.
Твой приятел: Андрю

ПП - палатката
Бела се замисли. Отиде при баща си ипомоли за семейната сова. Той каза че вече я е изпратил в министерството. Бела въздъхна. Неговата сова беше много уморена и трябваше да си почине най - малко 3 дни. Бела попита баща си дали може да вземе палатката. Искала да помогне на приятел и щели да спят на открито. Баща и беще съгласен, но да му пуска всеки ден писма. Бела също беше съгласна. В този момент Херминс влетя в стаята.
Луиза отвори писмото и....
Тя взе пергамент и мастило и написа:
Виж мама и тате са съгласни тъй че идвай когато искаш. Нямам търпение да се запозная с теб. Компанията ще бъде приятна. До скоро.

Луиза.
- Тате, професорката Уинзор ще идва.
- За нас ще е чест. - отговори той.
Бела щеше да припадне. Тя излезе навън. Семейната сова се върна. Бела написа ще приготвя всичко ти вземи необходимите съзтавки. Бела завърза на крачето на совата писъмцето и гледа совата докато не се скри от погледа и.
И се замисли: Кога ли щеше да дойде учителката и по отвари? У тях? Тя? Бела не можеше да повярва. Прибра се вкъщи и зачака с Луиза.
_________________

*Пук*
Катлийн Уинзор се магипортира пред висока къща с прекрасна градина.Влезе в двора,приближи се до вратата и почука три пъти.Вратата отвори висок и здрав мъж към трийсетте:
-Г-жо,Уинзор!Здравейте!-каза мъжът.
-Добър ден!-отвърна Катлийн.
-Заповядайте,очаквахме ви!
Катлийн последва мъжът.В салона свали наметалото си:
-Някой да го вземе!-каза тя.
-Каспър,вземете мантията на гостенката ни.
Едно домашно духче се поклони на Катлийн и взе пътническото и наметало.
-Заповядайте в гостната.-каза отново мъжът.

Катлийн влезе. След това се чу ново пук. Жена с дълга черна коса влезе и поздрави гостенката. Чу се жумно пускате по стълбищата. Две момичета се търкаляха по стълбите, а капаните се местеха. Бела и Луиза паднаха на пода в трапезарията.
- Добре дошли! - поздрави Бела и се изправи.
- Бела, как можете да се спускате така неприлично? - развика се баща и.
- Съжаляваме! - казаха в един глас те.
- Заповядайте седнете! - подкани майката.
- Благодаря. - каза проф. Уинзор.
Луиза седна до нея и започна да се хили и каза:
- П-Приятно ми е! Аз съм Луиза.
Катлийн не и обърна внимание.
- Разбрахме, че вие сте учителката по отвари. - започна бащата - Бела справя ли се? Каспър!
- Заповядайте господарю! Какво ще желаете за пиене, госпожо?
Той донесе бисквити и курабии. Каспър се върна обратно за да донесе напитки. Бела погледна проф. Уинзор.
- Да справя се! - отговори Катлийн.
Бела се доближи и попита:
- Колко дена се вареше златоточицата?
- 21 дни. - отговори Катлийн.
Каспър се върна и отново попита:
- Нещо специално желаете ли? Каспър донесе, ако...
_________________

-О,не това е напълно достатъчно.Закусвах скоро и....Да,достатъчно,благодаря.
Бела вече бе седнала кротко между баща си и майка си,но Луиза все още не бе мирясала.
-Луиза,седни и се дръж прилично.-направи отново забележка баща и.-Имай поне малко уважение към професорката.
-Добре де добре.Мирясвам.-нацупи се момичето и отиде да седне до Бела.Катлийн седеше сама на един от диваните и само една чаена масичка я делеше от семейството.
-Е,вие къде живеете,г-жо Уинзор?-попита я майката на двете деца-Лилия.
-Установила съм се в Годрикс Холоу.Живея в къщата,която бе завещана на мен и моят брат.
-О,вие имате и брат!Значи не сте сама в това пълно с мъгъли селце.
-Точно обратното,г-жо Грейнджър.Брат ми избяга няколко месеца след като завърши училище.Татко бе починал още преди години и аз останах да се грижа за болната ми майка.
-О,много съжалявам.Съжалявам,незнаех.Ако знаех,нямаше да повдигам изобщо въпроса.
-Няма нищо-раздразни се Катлийн.-И не мен ми се прииска да избягам,но нямаше как.
За миг настана мълчание.Чуваше се само тракането с лъжичките по чашите и сърбането на Луиза.
-Вие,имате ли деца,професоре?-попита господин Лупин.
-Не,нямам-Катлийн се сети за това,че мразеше децата,въпреки че бе заобиколена от хиляди в Хогуортс.-Не съм намерила и... подходящ за мен мъж за да създадем семейство.-семейство Грейнджър я гледаха учудено,затова тя побърза да добави:-Не съм и търсила.За мен работата е много по-важна.
-Да!Виждам,че работите усърдно.-каза Лилия.-Екземплярът на Ръководство по отвори,който купихме на Бела е написан от вас.Възхищавам Ви се много.
-Благодаря.Като учителка по отвари държа на най-доброто.Имаше и други учебници:от Хюит,от Юпер,но аз предпочетох да се изучава най-важното.
-Вие,ли сте автор и на учебникът за втори курс?-попита г-ин Грейнджър.-По мое време учихме по учебниците на Юпер.
-Да,аз съм написала и седемте учебника по отвари.
*тряс* Луиза бе ритнала масичката и бе счупила чайникът и две от чашите.Катлийн не бе пила от своята и сега цялото и съдържание се разля върху вещерската и роба.Гневът и напираше да излезе.
-Луиза!-викна майка и-Погледни какво направи!Ставай и се качи в стаята си.
-Но,мамо...Просто се пресегнах да си взема курабийка.
-Никакво,но...Извини се на професор Уинзор.
Очичките на Луиза се напълниха със сълзи,тя побягна и излезе от стаята.
-О,много се извинявам...Пълна е с енергия...Бела,ти върви горе при Луиза.
Бела се изправи и каза:
-Приемете извинения от името на Луиза,професоре.
Катлийн погледна момичето и погледите им се срещнаха.Бела извърна глава и излезе от стаята.Господин и госпожа Грейнджър мълчаха,докато стъпките и заглъхнаха.
-Е,разкажете ни още за себе си,г-жо Уинзор.
След около два часа Катлийн напусна къщата и си взе довиждане със Лилия и Лупин Грейнджър.Вървя малко по пустият път и със силно *пук* отново се магипортира в Годрик Холоу.

Бела седеше същият ден в стаята си и гледаше през прозореца. Валеше дъжд. Луиза седеше на леглото си и говореше с майка си за днескашната случка. Голямо черно петно се задаваше. Бела долепи лице до прозореца. След като се доближи тя видя, че това е сова. Отвори прозореца. Совата беше адски мокра. Бела взе малка кутийка в която имаше писмо, учебник, мастило и 2 пера. Отвори писмото и зачете:
Здравей, Бела! Как си изпращам ти подаръци - 2 паунови пера, учебника за тази година по вълшебство и едно сьо мастило. Моля те напиши ми някакъв отговор.
Диана

Бела погледна совата. Сложи я в кафеза, заедно с Херминс. След това им подаде по 1 умрял плъх, които беше намерила в градината и ги беше убила. Реши да изчака до утре и тогава да пусне писмото.

_________________

Когато Бела се преоблече седна на бюрото си и взе парче пергамент. Имаше към 10 бурканчета с бял и зелен. Взе зеленото и започна да пише.
Здравей, Диана! Благодаря ти за подаръците.
Тук всичко е много добре. Вчера проф. Катлийн Уинзор ни беше нагости. Луиза
я беше поканила. Не само това, ами и Луиза ритна масичката и изцапа вещерската и роба. Ще ти препоръчам да не ме търсиш последните 8 дена. Ще имам малко работа и няма да съм вкъщи.

Ще ти пиша скоро: Бела :flower:


След като свърши с писмото тя стана и взе малка чантичка. От нея извади една малка розова кутийка. В нея сложи курабии и бисквити на майка си. Взе едно бяло мастило, листове пергамент, 4 книги и метлата си Нимбус 2001.

После излезе навън. Погледна към гората. Огледа се дали някой я следи и влезе вътре. Там видя мъгъли, които се разхождаха и казваха Добър ден! Тя се усмихваше, но беше нащрек и държеше силно магическата си пръчка.
- Здравей! - каза някаква жена. - Къде живееш?
Бела я загледа подозрително и продължи по пътя си. Скоро чу някакъв мъжки глас, който крещеше. Мъгълите се бяха събрали в края на гората. И гледаха учудено. Бела не разбра защо гледаха така и премина, но 2 ма мъгъли се разпищяха след нея. Изведнъж стана тъмно. Навсякъде се чуваха викове - Авада Кедавра! Дали не сънуваше? Тя отвори очи. Група мъгъли бяха над нея. Тя стана и погледна всички мъгъли. Бяха им направени заклинания. Ръката и пареше от болката. Имаше огромна рана. Тя побърза да се върне вкъщи. Майка и започна да прави отвари, но нямаше полза. Тогава тя взе пергамент и започна да пише:

Здравейте, Катлийн!
Моля ви за помощ. Кажете ми някоя отвара, дъщеря ми Бела е била нападната в една гора наблизо.
Лилия Грейнджър

Майката зачака. Беше много притеснена. Луиза седеше без да мърда сякаш са я вкаменили. Баща и беше на работа. Лилия му се беше обадила и му бе казала. Баща и пристигна след половин час. Отиде при Бела и я попита:
- Как се чувстваш?
- Много добре. - отвърна тя.
- Не те ли боли? - погледна я учудено той.
- Малко! - усмихна му се тя.
- Кой видя, там? - поинтересува се баща и.
- Мисля, че смъртожадни. - започна тя. - Започнаха да насочват Авада Кедавра. Аз се разминах, но паднах много силно на земята.
- Боже, господи в името на Мерлин!
Родителите и сестра и излязоха от стаята, а тя остана да си почива.

Бела се чувстваше много по - добре. Беше станала от леглото и гледаше през прозореца. Отново валеше дъжд. Тя затвори очи и се сети за виковете - Авада Кедавра, Круцио, Империо и други маг. които крещяха Експелиармус, Сектусемпра. Тогава тя се сети. Първият път, когато насочиха Авада Кедавра срещу нея тя успя да се изплъзне, но втроия път извади пръчката си. Смъртожадният който бе пробвал отново беше мъртъв. Тя се сети че преди да падне в безсъзнание беше изрекла Приори инкантатем. Точно така. Загледа се към прозореца. Нямаше и следа от птици или сови, които да дойдат и да кажат, че е изключена от Хогуортс.Чакаше цял ден, но нищо не стана. Тогава тя си легна и се замисли за утре.

Бела взе нещата, които беше събрала. Слезе при баща си и го помоли да я закара до Диагон - али. Той се замисли и реши да я закара. След дълъг път те пристигнаха. До магазина за домашни любимци и махаше Андрю. Тя отиде до него и махна на баща си за довиждане. Бащата на Андрю се беше втренчил в някакъв изхвърлен чорап. Той сочеше магичска пръчка към него и повтаряше портус. Хванаха се здраво за мръсния и стар чорап и нещо като кука ги дръпна към чорапа. Когато отвориха очи лежаха върху тревата в някаква гора.
- Е, предполагам че от тук нататък ще се справите! Пишете! - каза бащата на Андрю и се магипортира.
Те разпънаха палатката. Вътре беше студено, но огънят пламна.
- Къде се намира вуйчо ти? - погледна го Бела.
- Близо до Азкабан. - отговори той.
- Сигурен ли си, че не са го хванали? - замисли се тя.
- Сигурен.
- Купи ли си вече учебниците за новата година? - попита Бела.
- Не, не искам! - ядоса се Андрю. - Разбрах за нападението на смъртожадни.
- И?
- Нищо. - погледна я внимателно той. - Имаш ли нещо за ядене?
- Имам, но трябва да пестим! - поясни тя.
- Ок, както кажеш!
Тя излезе от палатката и забелязаха, че баща му преди да се магипортира е направил защитни заклинания. След около 2 минути се върна с пълни шепи горски плодове - диви ягоди, капини, малини. Те си похапнаха и Бела попита:
- Как ще правим магии няма ли да ни хванат?
- Не! Ето виж! - извика той и насочи магическата си пръчка към тяхните следи Магия за заличаване.
Сови нямаше и след 3 часа. Те седяха без да си проговорят. После започнаха да мислят за плана.

- Виждаш ли, че сови няма да дойдат? - усмихна се Андрю.
- Добре де! - отвърна Бела.
- Утре сутринта тръгваме, нали? - каза той.
- Да си направим план. - каза тя.
- Няма да ни трябва. - отговори Андрю.
- Как така без план? Нали не искаш да ни хванат? - погледна го изненадана тя.
- Да ще направим. - попърза да смени темата Андрю. -Хайде утре в Хогсмийд.
- Добре. Трябва да го намерим на всяка цена! - каза Бела.
Те замълчаха. По палатката забиха капки дъжд. Бела се усмихна и погледна голямата му раница.
- Защо си взел толкова голяма....
- За да си побера всичко, а ти защо си взела малка чантичка? - попита той.
- Вътре има със сигурност повече от твоите неща. - отвърна тя и я отвори.
Има неща също, които ще видим по - късно. Това беше последното нещо, което бе казала.
- Сега е ред да пазя аз. - каза тя и седна пред палатката.
Дъждът се усили,а Бела гледаше към гората.

Беше 22:00ч. Бела и Андрю правеха план. Тогава той предложи:
- Виж какво, Бела аз ще дежуря сега!
- Но...
- Никакво но, сега съм аз наред! - отвърна той.
Той излезе навън, а тя си легна.
- Лумос - каза той.
Лъч светлина излезе от пръчката. Той гледаше втренчено. Бела спеше. Пристигна сова. Андрю взе писмото и отпрати совата. Той
погледна към Бела. Реши да не я буди. Отвори пакета.
Имаше малко писъмце в което пишеше:

Ще намерим човекът, който търсите и ще го изтезаваме. Виждам, че не се отказвате. Ще ви принудим, ако останете докрай ще се чудя защо не сте в Грифиндор - домът на смелите. Ще се откажете задължително!

Бела се събуди от едрите капки дъжд, които бяха закапали по палатката. Погледна към Андрю. Горещи сълзи се стичаха по лицато му. Тя отиде до него. Той и подаде писмото. Тя го пое и погледна. Андря внезапно стисна ръце и каза:
- Ще се бия докрай!
- Аз също! - усмихна се тя и застана до него.
Тя го хвана за ръката и каза:
- Заплашват те за да се откажеш! Може да не сме от Грифиндор, но ще останем докрай!
Той я прегърна. И каза:
- Лягай си!
- По - добре си легни и ти. - отвърна тя.
- Добре, но кой ще пази? - попита той.
- Лягай и спокойно! - каза тя, седна в леглото и зачете книга, като сложи внимателно магическата си пръчка до нея.

Когато Андрю се събуди Бела вече беше станала и беше донесла от плодовете. И по една бисквита.
- Спа ли? - попита я той.
- Естествено! - отвърна тя без да го поглежда.
- Ще идем в Хогсмийд нали? - отиде до нея.
- Ще идем! - каза тя.
След като хапнаха, прибраха палатката и Андрю потупа три пъти земята в това време се появи баща му.
- Какво има, сине? - попита той.
- Магипортирай ни, тате! - каза той.
На Андрю му беше за втори път, а Бела често се е магипортирала с майка си. Провряха се през дълъг маркуч. И после бяха на твърда земя. Бела успя да се сдържи да не падне, а Андрю падна.
- Довиждане! - каза баща му.
- Дай ми мантията невидимка! - каза Бела.
- За какво ти е? - попита Андрю.
- Ще видиш! - отговори тя.
Двамата се заметнаха с мантията и се разходиха из селото.
- Ела до гробищата. - каза той.
- Добре! - отговори учудено тя.
- Търси гробът на Игнотус. - каза той.
- Както кажеш! Тук, виж! - извика Бела.
- Да това е той. - възкликна Андрю. - Сега тук малко по - надолу.
Той пръкна в почвата до самия ъгъл на гроба. Извади малка гривна. Бела ахна.
- Това е хоркрукс. Прибери го в чантичката! - той и го подаде.
- Хайде да тръгваме вече! - предложи тя.
Те тръгнаха и се отбиха в Трите метли за да си хапнат и пийнат.

:lol!:

На следващия ден Андрю се прозяваше често.
- Какво има? - попита го Бела.
- Не можах да спя. - каза той.
- Ще свикваш! - отвърна тя и приготви парче торта, което бяха взели от Трите метли.
Те бяха преспали в една пещера, а Андрю постоянно се оплакваше. След като закуси, той попита:
- Ще тръгваме ли?
- Да, само да изпратя това писмо. - отговори тя.
Тя пишеше дълго. Накрая свърши и го прочете наум:

Здр. мамо,
Ние сме добре. Не се притеснявай. Как е Луиза? Има ли някакви важни
новини? Може ли да ми пратиш от онази отвара за раните? Не се притеснявай, искам
я за всеки случай! Обичам те!

Бела

Тя завърза писъмцето на кръчето на совата. И и каза:
- Не ни търси тук!
Совата кимна и излетя. Тогава Бела и Андрю започнаха да събират нещата си.

- Да вървим! - каза той.
Те се качиха на метлите. Започнаха да се издигат и Андрю попита:
- Защо не се запишеш в отбора по куидич?
- Ще се запиша! - каза тя и се усмихна.

Летяха дълго после започнаха да се спускат. Андрю беше първи със своята метла - Нимбус 2000, а след него Бела с Нимбус 2001. Вървяха дълго през една гора. Седнаха покрай река и се загледаха.
- Вуйчо ми, е тук наблизо. - каза Андрю.
- Отлично. - усмихна се Бела.
Изведнъж настана леден студ. Бела погледна към Андрю. Той също я погледна. Двамата извадиха магическите пръчки. По тревата се плъзгаха четирима диментори. Бела хвана Андрю за ръката и каза:
- Експекто Патронум
Двама от дименторите изчезнаха. Андрю направи същото и останалите двама изчезнаха. Продължиха пътя си през гората. Минаваха покрай огромни дървета, които бяха израсли някак необичайно - много начесто. Зад тях се чу шумолене на листа. Те се обърнаха. Пред тях стоеше огромен човек. Бела щеше да изпищи, но великанът заговори:
- Здравейте, съжалявам, че ви стреснах!
- Няма нищо! Кой си ти? - попита Андрю.
- Аз съм.....Гроп.
- От къде......
Бела го прекъсна.
- Познаваш ли всички тук?
- МХМ!
- Чувал ли си за някакъв човек на име Аугуст. - попита тя.
- ДААААААААААААААААААААА! Дойдоха от министерството да го търсят и аз му помогнах да се скрие. - извика великанът.
- Ще ни заведеш ли? - попитаха заедно Бела и Андрю.
- Да вървим доста е далече! - каза великанът.
Те тръгнаха след него. Вървяха, вървяха......... :cheers:

Стигнаха до гора с още по - големи дървета. Гроп вървеше силно. Бела и Андрю се споглеждаха от време на време. По едно време зад тях се чуха стъпки. След около минута от дърветата излязоха хора от министерството. Бела и Андрю се бяха скрили зад огромно дърво и тогава един човек проговори:
- Така великане, да си виждал две деца наблизо тук?
- Не съм, но и да бях видял нямаше да ви кажа, господине! - отвърна Гроп.
- Така да е! - каза човекът.
Човекът от министерството извади малка червена стъкленичка.

Капна една капка на земята.
- Сега умри бър....
Човекът бе прекъснат от силното извикване на Андрю, което Бела не беше успяла да спре. Той беше казал Авада Кедавра. Мъжът от министерството беше мъртъв. Другите побягнаха. Великанът им каза пътя и издъхна доволен.
Те вървяха, вървяха и стигнаха до огромна пещера.

На входа на пещерата стоеше вещица. Тя ги погледна и заговори с човешки глас:
- Какво искате?
- Търсим един човек, който се укрива тук. - отвърна любезно Андрю.
Бела го погледна внимателно и хвана ръката му. Той стисна здраво ръката и и каза:
- Може ли да влезем?
- Само, ако ми отговорите на 3 въпроса. - отвърна злорадно вещицата.
- Добре. - ивикаха в един глас децата.
- Кажете ми какво е ХИНКИПЪНК?
- Аз, не знам! - каза изплашено Андрю.
- Аз знам! Това е дребно еднокрако създание, направено сякаш от струйки дим, което изглежда хилаво и безобидно; примамва пътници към тресавищата като подскача и свети с фенерче, а след това убива жертвата си. - отговори сериозно Бела.
- Вие от Хогуортс ли сте? - попита вещицата.
- Да и... - Андрю започна да разказва, когато Бела го прекъсна.
- Това има ли нещо общо с трите въпроса? - сряза я Бела.
- Не! Вторият въпрос е....
- Круцио
- Бела пази се! - извика Андрю.
Вещицата ридаеше, а Андрю и Бела влязоха да се скрият в пещерата.
- Кой беше? - попита той.
- Незнам! - отвърна Бела.
- АНДРЮ! - извика силен глас.
Андрю се обръна пред него стоеше вуйчо му. Бела се усмихна. Успяха да се измъкнат от пещерата. Зад тях се чуваха виковете на смъртожадните и хората от министерството. Сега Бела и Андрю се сетиха, кой беше извикал Круцио. Това беше вуйчо му, който ги беше видял. Тъй като в тази област не можеха да се магипортират, те се качиха на метлите. Андрю и вуйчо му бяха на Нимбус 2000, а Бела летеше до тях с нейната Нимбус 2001.