Песента на Разпределителната шапка

Щом нова бях, във време давно,
магьосници велики четирима
сградиха тук училище преславно,
уверени, че има дружба несломима.
Споделяха те цел едничка,
на пред ги водеше една идея -
да бъде школата им най-добра от всички
и със "Хогуортс" те да се гордеят.
Да градят и преподават заедно -
основателите тъй си обещаха.
Дори и знак не се яви да предвещае
на тяхното единство краха.
Че приятели най-верни бяха
Слидерин и Грифиндор.
До тях достойно се редяха
Хафълпаф и Рейвънклоу.
Но защо тогава се прекърши
тази дружба и защо се разруши?
Бях там и видях как всичко свърши,
за историята тъжна отворете вий уши :
"Децата с чиста кръв ще обучавам",
Тъй Слидерин реши и тъй отсече.
"На умните деца ще преподавам",
пък Рейвънклоу изрече.
"Ще уча аз сърцата смели",
така се Грифиндор зарече.
"Ще взема всички без да ги отделям",
самата Хафълпаф предрече.
В началото това не вся раздор,
че бяха разногласията леки
и основателите имаха простор
да разполагат с дом, където
да вземат всеки що поискат.
Така избра си Слидерин
магьосниците с кръв най-чиста,
изкусни като него до един.
Които с ум най-бистър бяха,
отидоха при Рейвънклоу,
а тез, що с дързостта блестяха -
при смелия и храбър Грифиндор.
Добрата Хафълпаф под своята струха
останалите взе, със знание дари.
И основатели, и домове живяха
задружно, в отношения добри.
Изкарахме тъй в мир, сговорно
щастиливи няколко години.
Но после страховете ни злотворно
несъгласие родиха, което победи ни.
И домовете досущ колони здрави,
що "Хогуортс" някога крепяха,
едни се против другите изправиха,
разединени, и за власт ламтяха.
Училището - видяха го всички -
коленеше към печален край,
че все кавги, двубои, битки
между другари бяха обичай.
Така се стигна до онази заран,
когато Слидерин от тук замина.
И вече другите не бяха скарани,
ала без вяра се оказахме мнозина.
Щом основателите намаляха,
откак останаха те само трима,
сплотени домовете никога не бяха
като в началните години.
И ето Разпределителната шапка е пред вас
и предстои ни занимание -
дома на всеки точно ще посоча аз,
това е моето призвание.
Но този път ще сторя още нещо
и искам да ме чуете сега добре.
Макар че винаги ви разпределям вещо,
се чудя правилно ли е това.
При все дългът че ме зове
на четири да ви деля,
се питам няма ли това да доведе
до онзи край, от който се боя.
Заплахите открийте, знаменията вижте,
историята така ни дава знак -
в опастност днес е нашето училище
от смъртен външен враг.
Ако тук, вътре, не се сплотим,
от вън ще ни сломят.
След туй, което да ви кажа имах,
на разпределянето идва му редът.