Перон девет и три четвърти

Преон девет и три четвърти обикновенно бе пълен с ученици от Хогуортс и техните роднини,дошли да ги изпратят.Обикновенно преона бе обгърнат от парата,която червения парен локомотив на влака "Хогуортс експрес" изпускаше.От тук започваше пътуването към Хогуортс.

Беше 31 вагуст, ден преди потеглянето на "Експрес Хогуортс".Серпент Лонг разбира се, бе приготвил багажа си и на 1 септември ной тръгна към гарата и потегли с влака.

- Здравей Серпет! Как си? Как ще е тази година? Предполагам че и ти си префект. Надявам се да пътуваме наистина добре.
В този момент вратата на купето се отвори широко. Показа се едно момче, което им се усмихна и се наведе надолу.
- Ти изобщо от кой дом си? - загледа го ядосано Диана.
- Аз...аз...ще съм първи курс и... - детето трепна.
- Ако искаш да знаеш тук има префекти ако изобщо знаеш какво е това. - погледна го кораво тя.
- Аз....си изгубих ъм домашният люби...- той прихна и излезе.
Диана затвори вратата на купето и погледна Серпет.

В Лондон валеше дъжд.*Експрес Хогуортс* започна да намалява скоростта си и изпълваше цялата гара в пушек.Дори и в това време Перон 9 и 3/4 гъмжеше от хора,дошли да приберат децата си след толкова много време.
Вътре във влакът започна страшна блъсканица.Всички искаха да слязат колкото се може по-скоро.
-Влакът още не е спрял,а вие тръгнахте да слизате.Какво ми обещахте?-викна проф.Уинзор на учениците от своя дом.-Хайде,движение.
След 15 минути влакът се опразни напълно,но Катлийн стоеше на перона и все още задържаше учениците си:
-Ако има някой родител,който иска да ме попита нещо нека го направи сега.Ако ли не,приятна ваканция.-колкото и да не искаше да го каже,Катлийн га изрече.
-Приятна и на вас,професоре.

Бела се затича и прегърна майка си и баща си. Сестра и Луиза и се усмихваше и гледаше проф. Уинзор.
- Коя е тази жена? - попита Луиза и се обърна към Бела.
- Това е Проф. Катлийн Уинзор. Преподавателка по Отвари и ръководителка на дома Слидерин. - поясни Бела.
- АААА! Искам да ме запознаеш! - извика Луиза.
- Добре, но някой друг път! - каза Бела.
- Веднага, какооооо! - развика се Луиза.
- Няма пък! - Бела я подмина и не и обърна внимание.
Погледна отново проф. Уинзор и се усмихна незнайно защо. Луиза беше сърдита през целия път. Дали и тя като сестра си бе харесала проф. Уинзор? Или просто и беше интересно? Бела умуваше през целия път докато се прибраха.


_________________

Не осатавше много време до потеглянето на влака,затова мъкнейки чантите със покупки и багажа си ,Ричард се насочи директно към перона,като по пътя си едва не събори едно мъгълско семейство.Доста се задхваше заради тежкият багаж и едва можеше да тича,но успя навреме да стигне на мястото без да закъснее.Даде си малко почивка и се огледа наоколо,където преиждаха бая народ хора,ко йто едва се разминаваха по пътя.Момчето се усмихна ,като си предсатви каква лудница ще е във влака и след акто премина бариерата по указанията на баща си,той видя влакът,който вече беше препълнен със деца и със една нешка въздишка се отпарви към него.Носачът му помогна за багажът и Ричард със лекота се качи вътре и тръгна по коридопите да си търси купе.Успя да си намери едно свободон мясо,влезе вътре и сотави нещата си ,докато влакът потегли и се насочи към училището.