Кабинетът по отвари

Влязох в кабинета по отвари.
-Идвам...-почнах да казвам,но спрях щом видях Бела.
-Идвам заради наказанието...-казах и се потпрях на една маса и скръстих ръце пред гърдите си...

Бела предполагаше, че и Лиз знаеше за Джаред. Очите и отново се насълзина, но успя да се съсредоточи. Тя седна на един от чиновете без да поглежда никого във очите. Качи чантата си до себе си вместо да я остави на земята. Бела отвори внимателно чаната си, а от нея изпадна една снимка. Да... Нейна снимка преди четири години...

След това я прибра бързо за да не я забележи проф. Уинзор. Бела стана от чина. Изправи ръцете внимателно до тялото си и каза:
- Моля да ме извините за онази вечер, за което съм сигурна, че няма да стане, но пък за това е редно да ви го кажа... Държах се с вас, като някой отдавна познат човек, който... няма значение.
Спомена за Билана ме ядоса и спрях, но това не означаваше, че няма да довърша...
- Извинете, че прекъснах. Искам също да ви кажа, че съм готова на всякакъв вид наказание. - замълчах за 2 секунди - Вие знаете какво имам в предвид, професоре!

Стоях отстрани и наблюдавах.Тя дори не знае,че съм била тежко болна...дори не е забелязала оцъствието ми...Въздъхнах тежко и затворих очи.Не исках да знам защо дори не се е поинтересувала къде бях цялата минала седмица...Дори не искам и да чуя какво ще ми каже...Очите ми бяха все още затворени...

Катлийн дълго време стоя втренчена в двете момичета,а когато се опомни се разсмя.
-Незнам защо правите всичко това? Първо г-жица Ванхелзин,а сега и вие Грейнджър.Ако смятате,че това ще ви отърве от тази купчина плесенясали котли,самозалъгвате се.-Катлийн стана и мина пред бюрото си.В този момент в подземието нахлу Филч,който носеше разни шишета.
-Пръчките ви моля.-каза Катлийн и подаде ръката си напред,подканвайки Бела и Елизабет да се подчинят.-Съжалявам,но да бяхте си мерили приказките онази вечер.-Бела и Елизабет си хвърлиха няколко погледа,а след това пристъпиха напред и предадоха пръчките си.
-Ще си ги получите по-късно тази вечер,след като лъснете тези стари котли.Ще използвате мъгълски домакински принадлежности...Е,приятна работа.Филч ела за момент ако обичаш.-Катлийн се вмъкна в кабинета си,а щом дъртият Филч я последва тя затръшна вратата.

Както и да е...След като тя и Финч влязоха в
кабинета се залових за работа.Не за първи път
чистя котел с мъгълски принадлежности.Взех
четка и препарат ,и почнах....Не поглеждах
Бела,вършех си моята работа така,че не
знаех как се справя...Вече изчистих пет котела
и почнах шести...

Успявах до някъде, но Лиз беше винаги с един по - напред от мен. След няколко минути очаквах проф. Уинзор да се върне, но това не се случи... исках да и кажа, че нямам никакво намерение да се оттървавам от наказания... би трябвало да и е ясно. В този момент влезе Александра, а след това и проф. Уинзор.
- Ти си виновна, Бела! Заради теб ще накажат и мен! - изкрещя тя.
- Аз ли те накарах да влезеш в тоалетната на Миртъл? - попитах я съвсем спокойно.
- МРАЗЯ ТЕ, БЕЛА! - извика тя.
Беше непоносимо. Тя се доближи до бюрото на проф. Уинзор и събори две отвари и няколко листа перлгамент...

Погледнах към Бела и непознатото момиче...бизиономията и ми беше позната.Май е от Рейвънклоу,но не сме се за...Александра!Сега се сетих.Отидох при Алекс и я хванах силно за ръката.Накарах я да ме погледне право в очите и казах.
-Никой няма да те накаже ако не се успокойш и не почистиш преди професорът да се е върнала!-изрекох рязко с равен тон....

-...не съм глуха..-рече Катлийн на Филч и рязко отвори вратата озовавайки се отново в подземието.
-Каква е тази неразбория тук?-попита строго тя.-А,Александра..ти благоволи да се появиш?!-Катлийн се приближи няколко крачки към бюрото си и съзря бутнатите пергаменти и разлятата мастилница.
-Кой?Направи?Това?

Погледнах Александра ,която трепереше от страх в ръцете ми.
-Аз.-заявих без колебание.-Когато я прегръщах без да искам ги съборих.Веднага ще почистя и ще ви донеса нови.
Заявих отново,пуснах Алекс и започнах да разчиствам бъркотията с мъгълските принадлежности...

Александра дори не благодари на Елизабет. Нарочно се блъсна в проф Уинзор.
- Защо го правиш? - попита я Бела.
Тя блъсна и в Бела, а дългата и коса се разпиля по чина. Мастилото бързо засъхваше по подът на класната стая. Бела нямаше пръчка... взе някакъв препарат и успя да изтрие мастилото. Това било хубаво... със огромно желание Бела ще учи Мъгълознание по - натам...
Александра още не мируваше. Лиз помагаше на Бела с пергаментите и празните шишенца с мастило. Александра едва не се смееше...

Това момиче найстина ме ядосва.Погледнах я мрачно и щом Александра ме погледна се вкамени.Седна на един стол и се опитваше да избегне погледите ни да се срещат.След като почистихме с Бела се обърнах към Професорът,погледнах Бела след това и въздъхнах.Все още не съм уморена и не ми се спи...

-Г-жица Грейнджър и г-жица Ванхелзинг са свободни.-рече Катлийн.-Благодари ви,че благоволихте да се явите.
Бела и Елизабет тръгнаха към вратата несигурно,когато Александра ги изтика от пътя си и рязко я отвори.
-Тттт..-Катлийн поклати глава и се настани в креслото си.-Александра с вас не съм приключила.Да чухте да споменавам мъгалското ви име.-повиши тон тя,съскайки през зъби.-На място...Моля Бела..Елизабет приятна вечер и право в общите стаи.

-Да,професоре.-казах послушно.
Поставих дланта на ръката си върху рамото на Бела и и` направих знаци,че ще е най-добре да вървим.Двете излязохме от кабинета и затворих вратата след нас.След това тръгнахме нагоре по стълбите към общата стая на Рейвънклоу.По средата на пътя се сетих,че си забравих нещата и се върнах.Като оставих Бела на стълбите да ме чака.Почуках на вратата.
-Професоре?-попитах и открехнах вратата.-Извинете ми...забравих си нещата...-казах и бързо влязох да ги взема...Взех ги и бързо излязох.

Почуках на вратата на кабинета по отвари.Реших,че
трябва да говоря с поне един учител за това което
знам...за това което научих.Трябваше да знаят,
трабва да знаят!В момента всички те са в опаснот.ст и аз знам това....

Беше дъждовен следобед в Хогуортс.В такова гадно време,на човек не му се правеше друго освен да мързелува,изтегнат пред горящата камина.Е,може би не точно на всички,но поне на учениците....И да искаха,това едва ли щеше да стане.Всеки ден,в каквото и да е време,те трябваха да са в час...
-...След,димната отвара следва да изучим и антидимната.-Всички бяха притихнали,някои слушаха Катлийн,други зяпаха през прозореца,важното беше,че в кабинета по отвари беше тихо.-Пера в готовност...Така:
От името на отварата идва и нейното приложение:тя е изключително полезна при опити за бягство и измъкване от неизгодни за вас ситуации.След приготвянето и,тя се съхранява в стъкленици,подобно на димната.Драги мои,запишете си състваките:

Две щипки розмарин
Шепа смръдлика
Стръкче лен
Цвят от лавандула
1л.вода

В съд се изсипва водата и се оставя да ври 12-15 минути и тогава се слагат съствавките.Първо се добавя ленът и се оставя за 30 минути на огъня.Тогава се слага розмаринът,още 30 минути на силен огън и идва ред на цветът от лавандула.Последната съставка това е смръдликата и преди отварата да стане готова оставяте на огъня още 45 мин.Ще разберете,че сте се справили ако отварата е добила бистър и прозрачен вид.
Приятна работа.

Времето минаваше. Когато имахме час по отвари гледах много да не взимам участие въпреки това се справях с отварите. Имах прекалено много домашно и дори бях забравила да нахраня Хермес. Като се има предвид, че бях и префект. Навън времето беше мрачно и настроението ми беше такова... Както винаги аз седях на старият тъмно кафяв чин с Андрю. Той ровеше в чантата си търсейки съставките си. Бях написала както винаги всичко прилежно. Вече беше време да се залавяме за работа. Сложих водата да ври. Изчаках я 14 минути, защото исках да е добре загрята. Добре сложих и ленът и отново го сложих да ври. След това сложих розмаринът и цветът от лавандулата. Най - накрая сложих смрадликата и го оставих да ври. Зарових глава в учебника и започнах да чакам. Бях се справила сравнително бързо и отварата вече беше прозрачна. Погледнах листът пергамент в който бях записала какво трябва да се направи и погледнах към проф. Уинзор. Май бях единствета готова. Стиснах зъби...

Катлийн се разсмя,но сложи ръка на устата си,след което се изправи и тръгна да се разхожда между банките.
-Времето за загряване на водата отдавна изстече,както и времето на ленът и на лавандулата...също и 45минути за довършване на отварата.Но като ви гледам,това време не стига за никой от вас.-Тя отново се ухили,а след това се обърна към един от своите ученици.-Браво Родригес,добре се справяш момче,2 точки за Слидерин.-Момчето се усмихна на професорката и гордо изпъчи гърди,а Катлийн се върна зад бюрото си.

Погледнах старият стенен часовник. Усмихнах се и погледнах Андрю. Проф. Уинзор седеше зад бюрото си... Беше някакски странно. Студено... разпуснах бавно косата си. Отисапах малко от отварата си във малко бурканче. След това го затворих и го пъхнах в чантата си.
Кабинетът по отвари - Page 3 Bella1

Усмихнах се отново и погледнах Катлийн Уинзор. Изглеждаше по някакъв начин мила. Поколебах се да извадя отварата от чантата си, но нещо ме караше да се откажа или пък...НЕЗНАМ

Да,наистина тези деца не показваха,че са научили нещо от Катлийн.Бяха по-бавни от друг път и на нея не и се мислеше какви щяха да са резултатите след като щеше да получи всички стъкленици на бюрото си.
Без да се притеснява,Катлийн се прозя и забарабани с пръсти по очуканото си бюро.Жалко,наистина,че предварително провери тестовете на петокурсници и не ги остави за сега.Поне щеше да има с какво да отнеме вниманието си. study

Прибрах всички учебници и ги прибрах в раницата си. Поставих отварата си пред мен изчаквайки проф. Уинзор да я забележи. След няколко минути се чу звук от скупена колба. Олеее, какво ли очакваше този, който го беше направил. Обърнах се за да погледна кой е. Беше Ровър Естино от Хафълпаф. Затворих очи и сякаш се пренесох в друг свят. Ровър скочи от чина и тръгна към вратата. Слидерин естествено се засмяха и започнаха да крещят. Чуха се още доста счупени принадлежности...

Катлийн стисна устни и докато се изправяше удари с ръце по бюрото.
-ТИШИНА!-в миг всички гърла замлъкнаха и права остана само Бела,която имаше доста стресиран вид.-Виждам,че си готова,Грейнджър...ела насам,да видим дали...ОСТАНАЛИТЕ НА РАБОТА.-Тя притвори очи и преглътна трудно.В стаята сега се чуваха само тракането от бъркането на котлите.-...дали си се справила.Хм...да цветът е същият.-Катлийн отвори стъкленицата на Бела и вдиша дълбоко от димящата смес,след което захлупи отново буркана.-Не спираш да ме изумяваш Грейнджър.

Усмихнах се. Ровър беше зад мен с котелчето си. Отстъпих му мястото си.
- Аз не мога да я направя! - каза той с глупав вид.
Слидеринци отново започнаха да се смеят. Този път и Андрю. Направих му знак да замълчи. Проф. Уинзор погледна момчето, но не каза нищо. Ровър се обърна и отново без да иска бутна една стъкленица от бюрото на професорът.
- Опс! - каза той.

-Не можеш да направиш отварата,а да изпочупиш всичко наоколо в това те бива,а?! Получаваш УЖАСЕН,с което моят проблем е решен,но не мога да кажа същото за твоят с начинът по,който ще завършиш учебната година по отвари.-Слидеринци понечиха отново да изпаднат в кикот,но орловият поглед на Катлийн ги спря.-Колкото до г-жица Грейнджър тя получава ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН,20 точки за Рейвънклоу

Андрю не си беше написал всичко за отварата, но това нямаше големи значения. Отварата на Андрю беше добила леко сив цвят в едната половина, а в другата беше бистър. Е много важно, казваше си той. Може да мине и за бистра, като че ли професорката по отвари много ще забележи. Андрю стана от чина на който седяха с Бела и тръгна към бюрото на професорката заедно с отварата си.

-...и отново втори привършил с отварата си е Локхарт.-рече високо Катлийн и вдигна вежди,подканвайки Андрю да предаде отварата си.Когато я взе в ръце я вдигна високо и присви очи.-Хм...момче,грешката ти е малка.Наистина не е станала така,както се искаше от теб,но с едно разклащане и е готова.Днес съм в настроение и ще дам наХафълпаф 20 точки,въпреки,че не си заслужил ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН.-Катлийн се усмихна и отклони погледа си от хафълпафеца.-Други готови?

» Натравяне с отвари и билки
» Кабинетът по трансфигурация
» Кабинетът по вълшебство
» Кабинетът на Алис Калън