Тоалетната на втория етаж

Тоалетната на вторият етаж не работи,заради случилото се преди повече от 50 години.Тук се подвизава дух на момиче на име Миртъл.Тя е много чувствителна,и когато не е в настроение всичко тук плува във вода

Телепортирах се тук пълна с ярост.Седнах на една мивка и започнах да размишлявам.Професорът бе единствената причина да съм тук,но сега...нищо не ме задържа...Чух някой да плаче.Вдигнах поглед.На един прозорец стоеше момиче призрак и плачеше.
-Какво гледаш?-попита ме неочтиво тя...
-Огледалото...-тя мепогледнаочудено и дойде при мен.
-Добре ли си?-попита ме докато разглеждаше лицето ми.
-Сас сигурност съм ...няма значение...-казах и се опитах да се усмихна.-Аз съмЕлизабет.
-Аз съм Миртъл,но всички ме знаят като Стенештата Миртъл....-каза тя.
-Приятно ми е,Миртъл.-казах и тя се усмихна.Усетих как гневът ми се изпарява малко по малко..

Бела и приятелката и Александра вървяха в коридорите на втория етаж.
- Така ми се иска да знам още езици... - проплака Александра.
- Защо не научиш? Няма да е никак лошо. - предложи Бела.
- Ти шегуваш ли се? Мързи ме. - намуси се Алекс.
Бела се захили и точно тогава минаха през тоалетната на стенещата Миртъл. Александра влезе вътре и тръгна към мивките, а после към отделните тоалетни. Бела се изплаши, че ще ги види някой учител и извика предпазливо:
- Александраа! Чуваш ли? Ела! Ще те види някой учител!
Тя не отговори и Бела се притесни.
- Алекс! Чуваш ли ме? Излизай! Моля те!

-Какво си се разкряскъл Пийвс?-кресна Катлийн,а гласът и отекна в коридора.-Марш там от където си се явил,изчадие такова или собственоръчно ще те натикам в плесенясалата ти дупка.
Полтъргайстът се отдалечи реещ се из въздуха и мина през една от стените.
За миг Катлийн остана сама:намираше се на вторият етаж,където рядко се мяркаха хора.Когато се извърна да си ходи,тя дочу далечни гласове и тръгна по дългият коридор.
Озова се пред тоалетната на момичето призрак,Миртъл,и се шмугна вътре.
-Г-жице Грейнджър...изобщо не съм изненадана.От началото на учебната година все се забърквате в неприятности.

Бела се сепна. Обърна се и видях Проф. Уинзор.
- Извинете, но в момента чакам моята приятелка да излезе и се притесних затова влязох.
Тя не отговори, а се загледа навътре в помещението.
- Александра! Моля те отговори! Ще излезнеш ли най - после?
Миртъл се показа. Тя се смееше хитро.

-Тази тоалетна е неизползваема..г-жици.Мисля,че сте наясно с това.-Бела прехапа устни,а Катлийн я бутна настрана.-Пази се,Грейнджър.-Катлийн бутна вратата на кабинката,в която се беше скрила Александра,но тя се оказа заключена.
-Заключена е..-изкиска се Миртъл.
-О,благодаря,че ме информира празноглавке.-изсъска Катлийн а Миртъл изхлипа и се гмурна в една от тоалетните чинии.-Много си загазила г-жице.Отвори веднага или ще те накажа по-сурово.

Александра сигурно беше сърдита, че Бела не я бяше предупредила, но тя не отвори вратата. Бела чакаше за което и тя не знаеше защо го прави. Просто си чакаше... знаеше, че все някога Александра ще излезе и ще си тръгне без да обърне никакво внимание на Бела, но чакаше... тогава се сети, че трябва да се извини... но сега не беше и моментът. След около минута вратата се отвори. Александра излезе бързо и тръгна към коридора. Тя се блъсна в Бела и тя падна лошо на земята. Алекс обаче успя да се измъкне и изчезна по коридорите. Бела не успя да се помръдне...

Ревът на Катлийн огласи както тоалетната така и коридорът.Тя се подвоуми дали да тръгне след Александра или да остане и да помогне на Бела.
След дълги умувания тя се свлече на пода до нея и започна да оглежда ръката й.
-Само да се върне Проф.Кълън...наказанието ви е в кърпа вързано.-изсъска тя и разтърка китката на Бела.-Върви във болничното крило,мадам Помфри ще се погрижи за теб.-Катлийн помогна на Бела да се изправи и стоеше за нейна упора до коридорът,който водеше към кабинетът на мадам Помфри.
-Върви! Аз ще потърся приятелката ти...Утре вечер те искам в кабинетът си.Не забравяй,че
имаш неизтърпяно наказание...от вечерта с г-жица Ванхелзин.-Катлийн се врътна и заслиза по-стълбището,оставяйки Бела сама.

» Банята на 5 етаж