През деня на вратата се почука. Нарциса се ядоса тъй като в този момент се опитваше да си направи отвара за сън. От 5 нощи страдаше от безсъние. Слезе долу и отвори вратата. На вратата нямаше никого.
- Колко пъти да ти казвам да не се криеш под мантии невидимки!
- Виж, скъпа искам да поговоря с теб. - каза мъжът и свали мантията се невидимка.
- Хм... Влизай и казвай какво има! - каза Нарциса.
- Така...Сигурно си чула за честите нападения на смъртожадни в една гора, в Хогсмийд. - започна мъжът.
- Хм...да и?
- Как така просто казваш и?
- Защо да не казвам?
- Совата ти не се е прибирала с седмици нали?
- И?
- Мъртва е!
- НЕ! Сигурен ли си, Чарли? - изписка Нарциса.
- Убеден! - каза той.
- Ужас! Трябва да си взема нова всеки случай!
- Да трябва...аз ще тръгвам...чао! - каза Чарли.
Нарциса затвори след него вратата. Върна се в стаята си. Беше още по - ядосана. Совата - нейната мъртва? Не можеше да бъде! Трябваше да отиде до Диагон али.